Премахването на руското влияние в Естония белязва руското малцинство
В името на националната сигурност Естония е готова да загърби интеграцията на многохилядното си руско малцинство, което нарича страната свой дом
Обновен: 06:49 | 20 януари 2025
Лариса живее в Естония през по-голямата част от живота си, но все още не владее езика. Тя е една от близо 400 000 души в балтийската страна, за които руският език е роден, и в продължение на почти две десетилетия е преподавала в детска градина, предназначена за малцинството.
Това е така до септември, когато правителството задължава близо 50 руски училища да преминат на естонски език като част от мащабна кампания за изкореняване на влиянието на Кремъл след инвазията в Украйна. Лариса е една от 670 учители, които са загубили работата си.
„Почувствах се наранена“, каза тя по телефона в естонската столица Талин, без да иска да бъде назована с фамилното си име заради деликатните въпроси, свързани с руската общност. „Но аз обичам Талин. Това е моят дом.“
Естония от дълги години предупреждава за руска агресия, която разгръща кампания за дезинформация и открити заплахи, а подходът ѝ се подкрепя от обществеността, която се опасява от това какво може да направи Владимир Путин след това. Опасенията обаче са, че мерките рискуват да увеличат подкрепата за Русия и да се превърнат в част от разказа на Кремъл, че западните столици подклаждат русофобия.
Страната закрива руски училища, предприема мерки срещу Руската православна църква, изземва оръжия от руски граждани и се опитва да отнеме правото на глас в общинските избори на гражданите на „враждебни държави“. Тези действия са обявени от ООН за дискриминационни поне отчасти, а някои представители на естонското правителство и службите за сигурност повдигат въпроси.
„Имам много дълбоки колебания и съмнения дали ще решим проблемите или ще създадем нови“, заяви Арнолд Синисалу, бивш шеф на националната сигурност и разузнаването, пред местната информационна служба Delfi след предложените промени в избирателните права. „При определени неблагоприятни условия Русия е способна да създаде заплаха за сигурността от това“.
Естония, подобно на балтийските си съседи Латвия и Литва, заема остра позиция срещу агресията на Москва, но някои от мерките засягат сериозно голямото рускоезично малцинство - наследство от масовата миграция в региона, погълнат от Съветския съюз по време на Втората световна война. Рускоговорящите съставляват повече от една четвърт от 1,3-милионното население на Естония.
Трите държави обявяват независимост в началото на 90-те години на ХХ век и оттогава редовно са обект на заплахи от страна на Кремъл. През 1993 г. Москва временно спира доставките на газ и заплашва да спре изтеглянето на войските в отговор на дискриминационните според нея закони за гражданството в Естония.
Миналата година бившият министър-председател на Естония Кая Калас, която понастоящем отговаря за външната политика на Европейския съюз, попадна в списъка на издирваните от Кремъл лица.
В основата на голяма част от обвиненията от Москва стоят твърдения за нарушаване на правата на рускоговорящите. Естонски представители отбелязват, че подобни обвинения стоят в основата на инвазията на Русия в Украйна, като обвиненията са, че рускоговорящите в източните региони са дискриминирани.
Службите за сигурност изтъкват рискове. През 2007 г. на улиците на Талин избухват вълнения на рускоговорящи заради премахването на съветски паметник - внезапен изблик на насилие, който според правителството е подклаждан от Москва. Напрежение в по-малък мащаб възникна през 2022 г., когато правителството ръководи премахването на танк от съветската епоха в населения предимно с рускоезични жители град Нарва.
„Разбира се, Русия постоянно прави опити да създава различни организации и политически движения тук“, заяви Марго Палосон, ръководител на естонската агенция за вътрешно разузнаване, по време на панелна дискусия в Талин на 29 ноември. „Малко са изборите в Естония, на които Русия не е правила опити за влияние“.
Обвинението се превръща в често срещан рефрен през последните години. Съвсем наскоро върховният съд на Румъния нареди повторение на президентските избори, след като службите за сигурност твърдят за руска намеса. В съседна Молдова гласуването за бъдещото членство в Европейския съюз се оказа далеч по-тежко от прогнозите на социологическите проучвания и властите също обвиниха Русия в купуване на гласове.
Кремъл отхвърли обвиненията за намеса в изборите в Румъния и Молдова и редовно отрича операции за упражняване на влияние в Прибалтика.
Естония е дом на около 400 000 души, за които руският език е майчин.
Министърът на вътрешните работи на Естония Лаури Лаанеметс предупреди, че планът за отнемане на правото на глас, който все още трябва да бъде одобрен от парламента, може да предизвика още по-голям гняв сред руската общност.
Този ход ще засегне повече от 70 000 руски граждани, които в момента могат да гласуват на местните избори. Лаанеметс съдейства за смекчаване на част от новата политика, като пощади от отнемане на избирателните права още 60 000 рускоговорящи без гражданство - наследство на мнозина, които не са придобили гражданство на балтийската държава след обявяването на независимостта.
„Ако искате да имате право на глас, тогава можете да се стремите към естонско гражданство“, заяви през ноември естонският министър-председател Кристен Михал.
Това се оказва трудно за мнозина, чийто майчин език е руският. От тях се изисква да научат естонски език на базово ниво, който обаче е по-близък до финския и няма много общо със славянските или другите балтийски езици.
Обикновено от кандидатите се изисква също така да се отрекат от настоящото си гражданство, което в сегашната геополитическа обстановка е доста трудно, защото това може да наложи пътуване до Русия. Гражданите, които пътуват до там, рискуват да бъдат мобилизирани.
Николай, 47-годишен строителен работник, който живее в Талин със съпругата си и двете си деца, също почти не владее естонски и притежава руски паспорт. „Роден съм тук и цял живот съм живял тук, какъв друг дом имам?“, казва той.
В Естония и Латвия все още има най-голям дял рускоговорящи от всички държави членки на НАТО, а много от тях живеят в региона от много години. За техните правителства обаче все още стои въпросът какво би се случило в случай на конфликт с Москва.
Естонската агенция за национална сигурност омаловажава тази тревога, като твърди, че няма „пета колона“ от потенциални предатели. Бившият ръководител на службата за сигурност Синисалу не пропусна да отбележи, че този разказ е твърде опростен, като говори за рускоезичната общност като за разнородна група.
За Михаил Колварт, бивш кмет на Талин, за когото руският език е майчин, потенциалът за създаване на социално разделение е по-голям от предполагаемия риск за сигурността.
Напрежението не е абстракция за Лариса, учителката в детската градина, която е родена в Казахстан, но смята Естония за свой дом. Тъй като не успява да покрие езиковото изискване за натурализация, през 90-те години на миналия век тя получава украинско гражданство.
„Говорим за наши сънародници“, заявява Колварт в интервю в края на ноември. „Тези хора са родени тук, живели са тук, влюбили са се тук, родили са децата си тук, работили са тук и плащат данъци тук.“
Лариса вече е била пред пенсиониране и казва, че сега ще се съсредоточи върху здравето си. Тя дори отчита значението на това децата да не растат в балони от противоречива информация. Въпреки това „процесът можеше да бъде по-гладък“, твърди тя.
„Когато училищата преминаха на естонски език, това беше толкова рязко, че мисля, че много деца ще бъдат засегнати психологически“, казва Лариса. „Трудно е да си работил толкова години и след това да видиш как се случва всичко това.“