Защо инвеститорите трябва да помнят “черния понеделник” от 1987 г.?

На днешния ден се навършват 33 години от един от най-тежките пазарни шокове в историята

19:03 | 19 октомври 2020
Автор: Николета Рилска
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

На някакъв етап от следващото столетие фондовата борса ще загуби над 20% от стойността си само за ден. Може би това не звучи като полезен съвет, но всъщност е лекомислено да смятаме, че подобен пазарен срив няма да се случи отново, пише MarketWatch.

Тази отрезвяваща мисъл съвпада с 33-годишнината от пазарния шок през 1987 г. На 19 октомври 1987 г. - “черният понеделник”, индексът Dow Jones Industrial Average изтри 22,6% от стойността си. Това е най-големият процентен спад за ден в историята на американския пазар. Ако подобен срив се случи днес, това ще коства около 6500 пункта на Dow само в рамките на една търговска сесия.

Много регулаторни промени бяха приети след срива през 1987 г. и в резултат на тях мнозина инвеститори смятат, че подобно събитие не може да се случи отново.

Това обаче е измамно усещане, става ясно от изследване на Ксавиер Габайс, професор по икономика от университета "Харвард". Преди десетилетия той, заедно с трима физици от Университета в Бостън, създават формула, която предвижда честотата на големи дневни промени в дълъг период от време. Въпреки че тази честота е ниска, тя не е нула.

Учените представят своите изследвания през декември 2002 г. в списание Nature. От тази дата до момента - период от 17,8 години, формулата предвижда, че ще има три дни, в които пазарът ще се повиши или ще се понижи с над 10%. В колко дни това е било факт за S&P 500 от декември 2002 г. до момента? Три.

Това поставя различна светлина върху огромната волатилност на фондовата борса през март 2020 г. на фона на удара от пандемията, включително понижението на S&P 500 с 12% на 16 март. Естествената реакция на хората по това време беше да се съсредоточат върху исторически уникалните причини за тази катастрофа. Макар разбираемо, тази реакция пренебрегна реалността, че спад от подобен мащаб беше неизбежен рано или късно.

Изследователският модел не предрича кога големите пазарни промени ще станат факт. Вместо това той само установява честотата им за дълги периоди. Напълно възможно е на Wall Street да няма срив като през 1987 г. в рамките на десетилетия, както и такъв да стане факт още следващата година. Ключово за модела е, че когато това се случи, трейдърите не трябва да бъдат изненадани.

Тук има слаба аналогия с пандемията. Учените от години прогнозират, че не е въпрос дали ще има пандемията, а кога. Все пак, имайки се предвид малките шансове за пандемия в която и да е от предходните години, беше трудно много хора да се заинтересуват от изготвянето на планове как да реагират, когато това се случи. В ретроспекция е ясно, че бихме реагирали по-добре, ако бяхме планирали.

Същото се отнася и за инвестирането. От срива през 1987 г. са минали над 30 години. Хората от поколението Y и Z не са били родени тогава или не са били достатъчно големи, за да имат реални спомени. Не е учудващо, че за мнозина трейдъри е трудно да аранжират портфолиата си с мисъл как да оцелеят при следваща криза.

С други думи днешният пазар е доминиран от инвеститори, които са твърде млади, за да си спомнят срива от 1987 г. Адам Смит, псевдоним на автора на класиката от 60-те години на миналия век “Играта на паритe”, нарича пазара “детски”. Той използва тази фраза като препратка към спекулативния бичи пазар, на които съветниците и тредърите, които правят най-много пари, са твърде млади, за да си спомнят предишните сривове.   

Смит описва свой приятел на Wall Street, който наема само инвестиционни мениджъри под 30 години. “Силата на моите “деца” е, че те са твърде млади да помнят нещо лошо и правят толкова много пари, че се чувстват недосегаеми. Сега вие знаете и аз знам, че някой ден оркестърът ще спре да свири и вятърът ще засвисти през счупените стъкла на прозорците и очакването за това смразява (останалите от) нас, които са достатъчно възрастни, за да си спомнят”, пише Смит, цитирайки приятеля си.

Някои може и да възразят на тази аналогия със срива на пазара от март - със сигурност тези спомени са още свежи. Днешните млади инвеститори обаче запомниха случилото се тогава като “кратка пауза в неумолимия марш на пазара до нови височини”. Това определено не е видът спомен, които “смразява”.