В руското общество има умора и разочарование, което ще доведе до ниска избирателна активност на изборите

В рамките на годината Кремъл направи всичко възможно, за да елиминира всякаква опозиция, но на гражданите репресивен метод започва да не им се нрави

08:10 | 17 септември 2021
Автор: Георги Карамфилов
В руското общество има умора и разочарование, което ще доведе до ниска избирателна активност на изборите

От 17.09 до 19.09 в Руската федерация се провеждат местни и парламентарни избори. За никого не е изненада, че на тези избори ще е на практика невъзможно да се гласува за критици на официалната власт. Очакванията са, че партията на президента Владимир Путин "Единна Русия" отново ще има мнозинство, каквото и до момента. В предишния състав на Държавната Дума "Единна Русия" имаше 340 от 450 места. Въпреки това, властта в Кремъл се чувства несигурна, което предизвика вълна от репресии срещу опозицията на Путин. 

Началото бе дадено с ареста на Алексей Навални, който бе задържан в момента, в който стъпи на руска земя на 17 януари тази година. На 3 февруари бе произнесена и официалната присъда на Навални. Московският съд го осъди на три години и половина  затвор, което предизвика бурна вълна от недоволство и огромен протест пред сградата на съдилището. Тогава бяха арестувани над 1000 души. През годината натискът върху привърженици и съмишленици на опозиционния лидер бе постоянно увеличаван. На 26 юли Роскомнадзор (Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации) блокира сайта на Алексей Навални, както и 48 други сайта, които са свързани с него. Освен това се упражнява натиск и върху каналите в YouTube, които са свързани с опозиционера. Неговите поддръжници смятаха, че най-вероятно скоро ще бъде блокиран и достъпа до системата за "умно гласуване”, но до момента това не се е случило. Зад тези действия вероятно стои желанието за осигуряване на безпроблемно провеждане на изборите в Русия, както и възможност за ограничаване на евентуален репутационен удар по властта. 

Каква е ситуацията в Русия?

Формалният повод за действията на Роскомнадзор през юли беше, че каналите за комуникация на Навални "подтикват към екстремизъм". Те могат да се разглеждат като продължение на решението на Московския съд от юни тази година да забрани на Алексей Навални и всички свързани с него лица и политически организации да се явят на парламентарните избори в Русия. Хората и организациите, които имат връзка с опозиционера, са класифицирани като екстремистки. Всички, които подкрепят Навални или са част от Антикорупционния фонд ги грози заплаха от затвор, каквато съдба сполетя и самия него, или най-малкото глоба и забрана за явяване на изборите. Множество примери могат да бъдат дадени само в рамките на една седмица. На 21 юли тази година са задържани двама бивши служители на Воронежкия щаб на Алексей Навални - Андрей Акмедулов и София Капиносова. На същата дата със съдебна заповед е удължен домашния арест на говорителката на Навални - Кира Ярмиш. Тя е под домашен арест от февруари тази година, като причината е нарушаване на карантината под която е била поставена, заради съмнения за ковид. Нейният домашен арест е удължен до 6 януари 2022 г. Мярката за домашен арест на други двама съмишленици на Навални също бе удължена с 3 месеца със съдебно решение - координатора на московския щаб на Антикорупционния фонд Олег Степанов, както и общинския съветник Дмитрий Барановски. И двамата няма да могат да участват на изборите.  Според един от съмишлениците на Навални този вот за парламент "вече няма нищо общо с избори". "Всички са изключени от надпреварата (...), направено е всичко, за да получи "Единна Русия" смазващо мнозинство", каза за АФП Леонид Волков, който живее в изгнание. Според него обаче е възможен "натиск върху Путин" посредством стратегията на лагера му, наречена "умно гласуване"

 Какво е системата за “умно гласуване”?

Системата за интелигентно гласуване представлява един вид тактическо гласуване, при което в определени райони се гласува за опозиционния кандидат, който има най-голям шанс да победи кандидата на партията на статуквото “Единна Русия”. Няма никакво значение от коя партия или организация е избранникът на опозицията, основната цел е да бъде победен този на партията на Владимир Путин. Според д-р Румена Филипова, Председател и съосновател на Института за глобални анализи, цялото блокиране на сайтовете на Алексей Навални от страна на Роскомнадзор и всичките арести имат една доста краткосрочна цел - да подсигури победата на "Единна Русия" на парламентарните избори през септември тази година. Начинът, по който управляващите се опитват да реализират това, е като премахнат абсолютно всички опозиционни кандидати, като ги отстранят чрез формалното оправдание, че са част от терористичната организация на Навални или пък са нейни привърженици, като по този начин се обосновава забраната за тяхното участие в изборите. С наближаването на датата на изборите се забелязаха и много куриозни тактики. 

“Към момента партията на президента “Единна Русия” претърпява спад в рейтинга си на доверие, като се очаква дори избирателната активност на парламентарните избори да бъде доста ниска. На последните парламентарни избори тя беше 47%, като се очаква на тези да спадне до 45%.”

Властите използват всевъзможни стратегии, за да надуят избирателната активност. В противен случай рискуват изборите да се приемат за нелигитимни. Една от последните кампании, чиято цел е да предизвикат хората да гласуват, е възможността да се спечели автомобил или жилище, ако се гласува през електронната система. Самите избори едва ли ще имат особено голямо значение за властта в Русия, но отчетливата победа на Единна Русия и вземането на най-много места в Държавната дума би препотвърдило пред всички мощта на партията на Путин. 

Кога някой бива обвинен в екстремизъм?

Трактовката на руското законодателство за “екстремист” е доста вяла и широкообхватна. Тя позволява широк спектър от интерпретации, най-вече на настоящите властимащи в Русия, като по този начин всеки, които по някакъв начин има връзка с Алексей Навални, срещал се е с него или е изявявал подкрепа за неговата кауза, може да бъде определен като екстремист и да му бъде наложена забрана да участва на парламентарните избори, да бъде глобен или дори арестуван. Най-общо казано екстремист е всеки, който изразява антидържавна и антиправителствена позиция или по някакъв начин не е съгласен с правителствената политика. Тълкуването на думата “екстремист” по този начин слага под общ корен всеки, който не е съгласен с действията на властта, като така управляващите в Русия лишават всякаква опозиция от възможността да се намеси в политиката на страната. Това са формални причини за определяне като екстремист, няма тесен списък от критерии, по които да се дава такава оценка за личност или организация. 

Как действа цензурата в Русия? 

Д-р Румена Филипова посочва, че се наблюдава доста сериозна активизация от страна и на Роскомнадзор, особено след 2013-2014 година и сега отново в началото и вече първата половина на 2021 г. Медийният регулатор цензурира опозиционно съдържание по най-различни методи. Освен блокиране на достъпа на уеб сайтове, свързани с Алексей Навални, забелязва се и доста сериозен натиск от страна на медийния регулатор спрямо големите западни технологични гиганти като Facebook, Google, Twitter, WhatsApp, както и пословичния вече Telegram, срещу който може да се каже, че Роскомнадзор има лична вражда. Всичко това се случва под претекста, че технологичните компании разпространяват “незаконно съдържание”, което не премахват достатъчно бързо. Според руското законодателство, срокът за премахване на “незаконно съдържание” е само 24 часа от неговото публикуване.

Много медии и независими НПО са обявени и за "чуждестранни агенти" - позорен етикет, който затруднява дейността и финансирането им. Санкциите на Роскомнадзор за такъв тип нарушение включват заплахи и финансови глоби. Самото незаконно съдържание, както беше в случая от 2021 г., бе определено като подтикване към тероризъм и екстремизъм. В действителност става въпрос за призиви от опозиционни на властта партии и организации към младите хора в страната да се включат в антиправителствени протести. Протестните митинги неведнъж са били критикувани в Русия. Един от най-запомнящите се случаи е, когато телевизионният и радио водещ Владимир Соловьов в своето радио предаване по “Вести FM” определя младите хора на по улиците през 2017 г. като “утайки” и деца на корумпираните политици, които Путин е вкарал в затвора.

Външнополитическия фактор 

Вътрешнополитическият фактор при действията на руските регулатори е очевиден, но реално те действат и в името на външната политика на Русия. Още преди срещата на високо ниво между Владимир Путин и Джо Байдън в Женева американският президент заяви, че ще има много сериозни последствия ако Алексей Навални загине в затвора. Това ясно показва, че казусът с Навални ще продължи да е на дневен ред и западните държави няма да спрат да следят за състоянието на руския опозиционер. Всичко, което се случва в Русия, има международен отзвук, което руските власти се опитват да избегнат. Интересен бе и моментът, в който Джо Байдън определи значението на това една държава да е велика сила. Според американският президент освен военна и икономическа мощ, за да е велика сила една държава трябва да спазва и определени принципи на поведение и да спазва демократичните и човешките права. С това ясно се показва, че дейностите на руските власти спрямо Навални ще имат имат ефекти върху международните връзки и репутацията на Русия. Друг пример, който Джо Байдън даде, е намесата на Русия в изборите на трети страни.

Роскомнадзор се опита да ограничи репутационния удар върху Русия като ограничи изтичането на информация за вътрешни събития. Друга задача на медийния регулатор, според д-р Румена Филипова, е ограничаване на достъпа на западни медии и организации до руското общество, за да не се налага кабинетът на Владимир Путин да трябва да се справя и с вътрешна криза, особено по време на изборите. 

Прогноза за парламентарните избори в Русия

По данни на последните социологически проучвания в Русия, одобрението за водещата партия "Единна Русия" е около 30% дори на места е измерено като 27%, тоест има индикации за намаляване на рейтинга на президента Владимир Путин. Не трябва да забравяме и изключително големия отзвук от филма на Алексей Навални за имуществото на Путин, което би обяснило желанието на Роскомнадзор да блокира и YouTube каналите на опозиционера. Николай Рибаков, лидер на малката либерална партия "Яблоко" е заяви пред АФП, че "Има една каста граждани - високопоставените служители и депутатите - които живеят съвсем различен живот от останалите средностатистически граждани."

По думите на Пьотър Толстой, зам.-председател на досегашната камара, тези противници е трябвало да бъдат спрени, защото според него искат "да свалят сегашната власт с революционни методи". "Това са един вид талибаните на руската интелигенция", заяви той пред АФП. Опозицията пък смята, че гласуването ще протече с нарушения, по-специално заради възпрепятстваното наблюдение на изборите. Международните наблюдатели от ОССЕ (Организация за климат и циркулярна икономика) няма да присъстват, тъй като организацията не получила разрешение да изпрати достатъчно хора.

Д-р Румена Филипова смята, че има и известна доза разочарование и умора в руското общество от това една и съща партия да управлява толкова дълго време, което получава отражение и в ниска избирателна активност на предишните избори през 2016 г., която бе под 50%.

"Проблемът тук е, че поради интензивните репресивни действия на властите в Русия, опозиционните политици не могат да вземат участие в изборите. Дори и сред руското общество да се образували опозиционни настроения, тя няма как да бъдат канализирани на изборите."

Има информация, че "Яблоко" на Рибаков, която отдавна е част от руската политическа сцена, е имала проблеми с това да се регистрира за участие на изборите. При липсата на алтернативни кандидати, на изборите ще останат само "Единна Русия", както и други партии, които са част от статуквото там. Определена група от тях играят ролята на опозиция, но не се съпротивляват прекалено яростно срещу водещата партия на президента.

Такива са Комунистическата партия на Генадий Зуйганов, която е на сцената още от 90-те години, Либералните демократи на Владимир Жириновски, които имат крайно дясно консервативна идеология и също са отдавна в политиката, Справедлива Русия е интересна коалиция от крайно леви и крайно десни, но по никакъв начин не представлява опасност за официалната власт. Традиционно тези партии вземат около 13-14% от всички гласове. Д-р Филипова смята, че самият факт, че тези партии са допуснати да участват на изборите, е достатъчно показателен за тяхната липсата на опозиционна енергия и фиктивната заплаха, която представляват за стабилността на властта. Според нея, липсата на реална алтернатива на парламентарните избори ще насочи вота на избирателите към "Единна Русия", просто защото се свързва с Владимир Путин и управлението на партията до известна степен гарантира сигурност на гражданите, както и възможност за кариерно развитие в държавната администрация. Ниската избирателна активност може да се приеме като вид протест срещу действията на властите спрямо опозиционните политици, но тяхната липса в избирателните списъци означава малък шанс за промяна.