Как приключи ценовата война с петрола: Историята отвътре

Американският президент допринесе за историческата сделка, като предложи на саудитците нещо, което съществува само на хартия

17:08 | 14 април 2020
Снимка: Ali Mohammadi/Bloomberg
Снимка: Ali Mohammadi/Bloomberg

След едноседмичен маратон на преговори между световните лидери и видеоконференции с участието на десетки министри на енергетиката, дойде моментът, когато ценовата война на претролните пазари през 2020 г. окончателно приключи, пише в свой анализ Bloomberg.

ОПЕК+ успя да договори най-голямото досега координирано намаляване на производството, ограничавайки около една десета от глобалните доставки. Историческата сделка почти беше напът да не се случи заради несъгласие между Саудитска Арабия и Мексико, принуждавайки президента Доналд Тръмп да се намеси.

„Доказахме, че ОПЕК + работи, работи и е жив“, каза енергийният министър на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман пред Bloomberg News в интервю минути, след като беше сключено споразумението.

През изминалия месец Саудитска Арабия изпомпа колкото се можеше повече петрол, което доведе до рекордно ниски цени на черното злато, наказвайки по тази начин Русия за отказа ѝ да подкрепи намаляване на производството в началото на март. Сега и Москва, и Рияд, ще намалят добивите с милиони барели на ден.

Но сделката само заглушава проблемите, без да слага край на кризата на петролните пазари.

Пазарът вероятно ще продължава да страда от излишък месеци наред след катастрофалния срив в търсенето, причинен от спирането на икономиките заради разпространението на коронавируса.

„Споразумението на ОПЕК+ няма да предотврати рязкото натрупване на запаси през следващите месеци и в краткосрочен план цените на петрола на физическия пазар вероятно ще останат под напрежение“, коментира Мартиджин Ратс, анализатор в Morgan Stanley.

Отделно от споразумението на ОПЕК се наблюдава допълнително свиване на производството на петрол в САЩ, Канада и Бразилия и няколко други страни заради това, че компаниите намаляват сондажната активност поради ниските цени и слабото търсене.

Като се вземе предвид и свиването на производството във Венецуела, Иран и Либия, които са освободени от участие в сегашните договорки, от ОПЕК+ изчисляват, че до 20 млн. барела на ден ще изчезнат от пазара или 20% от световното производство.

Засега светът ще трябва обаче да се задоволява с ограничението от 10-те милиона барела на ден от страна на ОПЕК+. Търсенето намалява с около два пъти повече от това, което означава, че запасите ще продължат да са големи, докато самолетите остават на земята, предприятията са затворени и милиарди хора са у дома.

Трейдърите изглеждаха оптимисти в понеделник по време на азиатската сесия, но след това Брент поевтиня с 2.7% и се върна на положителна територия чак след като Тръмп повтори в Twitter, че ограничението в добивите всъщност е с 20 млн. барела на ден.

Ролята на Тръмп

Изглежда най-голям победител се оказа американският президент Доналд Тръмп, който отказа съзнателно да намали американското производство на петрол, но все пак успя да посредничи на крайната сделка. Телефонният му разговор с мексиканския президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, последван от конферентен разговор с руския президент Владимир Путин и краля на Саудитска Арабия Салман, доведе до отпадането на възраженията на Мексико по отношение на споразумението. Опасявайки се, че загубата на работни места в Тексас и други богати на петрол щати може да навреди на перспективите му за преизбиране, Тръмп убеди Путин и саудитския монарх да прекратят войната и да направят компромис.

Американският президент допринесе за историческата сделка, като предложи на саудитците нещо, което съществува само на хартия. Когато Мексико отказа голямо намаление на продукцията, излагайки цялото споразумение на риск, Тръмп увери ОПЕК+, че САЩ ще свият собственото си производство от името на съседната си държава.

Мексико се съгласи да премахне 100 000 барела на ден от пазара, а САЩ ще допринасят допълнително с още 300 000 барела на ден, заяви Тръмп в Белия дом.

Представителите на ОПЕК+ и други, участващи в разговорите, заявиха, че тези допълнителни барели просто не са съществували. Спадът на американското производство е предизвикан от ниските цени, слабото търсене и запълването на капацитета на тръбопроводите или складовете, а няма връзка с изявленията на президента.

Но в крайна сметка дори само думите бяха достатъчни, за да се стигне до сделка.

И така петролните пазари изпратиха най-хаотичния месец в историята си, застрашаващ стабилността на нефтенозависимите държави от Нигерия до Ирак и повлиявайки на бизнес плановете на гиганти от индустрията като Exxon Mobil Corp. и Shell.

Траекторията на цените на петрола обаче остава зависима от това колко бързо светът ще се отърси от ограничителните мерки заради пандемията и темпа на икономическото възстановяване.