Защо Германия може да се наложи да бори рецесията с харчене на пари?

Германия е икономическият двигател на Европа, но в момента се задъхва. След десетилетие на почти постоянна експанзия, икономиката флиртува с рецесията, пише в свой анализ Bloomberg. Германските компании, зависещи от износа, са засегнати от проблемите на търговските спорове между двете най-големи икономики в света, а автомобилната индустрия се опитва да се справи с прехода към електрически автомобили. Това означава, че се увеличава натискът върху правителството да се откаже от нежеланието си да харчи пари.

1. Защо икономиката е в затруднение?

Доналд Тръмп може да бъде обвиняван поне отчасти. Търговските конфликти на американския президент с Китай и Европейския съюз навредиха на износа на германските компании, които вече са изправени пред оскъдно търсене поради забавянето на растежа в целия свят. През второто тримесечие германският износ спадна с 1,3%. Пазарът на труда обаче остава стабилен при рекордно ниска безработица от около 5%, което все пак помогна за компенсиране на част от слабостта в производството.

2. Не се ли притесняват от рецесия и много други държави?

Да, но в Германия има особени предизвикателства. Износът представлява почти половината от БВП на страната, която продава повече стоки в чужбина, отколкото която и да била друга, с изключение на Китай и САЩ. Това означава, че Германия е силно чувствителна към възходите и спадовете в световната икономика. Показателят за бизнес климата на института Ifo е близо до 7-годишно дъно, а производителите са най-песимистично настроени за последните десет години. Ако Тръмп последва заплахата си и въведе мита за европейските автомобили, то това ще донесе допълнителен удар върху автомобилния сектор в Германия.

3. Колко е близо Германия до рецесия?

Още по темата

Германците отделят повече средства за пушене

Все повече хора търсят работа вместо убежище в Германия

Германия е в екзистенциална криза с автомобилите

Според Бундесбанк икономиката може да се е свила през третото тримесечие, след като отчете спад с 0,1% през периода април – юни. Две поредни тримесечия на понижения обаче не са се случвали от 2012-2013 г. Въпреки това икономистите не очакват тежък спад като този, предизвикан от финансовата криза преди повече от десетилетие. Благоприятните условия за финансиране остават в сила, а вътрешното търсене се задържа - поне засега. Съществуват значителни рискове обаче за перспективите, включително от планираното излизане на Великобритания от ЕС и напрежението в Близкия изток. И ако производителите отговорят на спада в поръчките, като съкратят работници, то тогава може да започне ефект на снежната топка, като последващият скок на безработицата ще ограничи вътрешното търсене.

4. Може ли правителството да стимулира икономиката?

От 1990 г. насам известните с пестеливостта си политици в Германия само веднъж увеличиха разходите, за да съживят растежа. В отговор на финансовата криза през 2008 г. правителството използва пакет от мерки на стойност 50 млрд. евро (55 млрд. долара), които включваха субсидии за купувачите на автомобили и подкрепа на компаниите. Министърът на финансите Олаф Шолц каза, че същата сума може да бъде заделена отново, ако е необходимо. Германия не е в състояние да осъществи собствена парична политика, тъй като е част от общия валутен блок и фискалният стимул е единственият й независим вариант.

5. Какво прави правителството?

Това, което понякога се забравя на фона на всички призиви за стимули е, че управляващата коалиция на Меркел вече е приела фискални мерки, които според икономистите от института IWH ще допринесат с 0,7% към БВП. Министърът на финансите Петер Алтмайер заяви в края на август, че правителството иска да помогне на по-малките компании и намали корпоративната данъчна тежест за тях от 30 на 25%. Но федералното правителство е само една част от публичния сектор.

„Германия не е на ръба на рецесия, а старите програми за стимули вече не са на мода“, каза обаче Алтмайер във вторник.

6. Защо Германия е толкова предпазлива по отношение на дефицита?

Вярването, да живееш според това, което имаш е дълбоко вкоренено в психиката на германците. Страната все още помни хиперинфлацията от 20-те години на миналия век, както и след военното възстановяване и цената на обединението. Ангажиментът на Германия за балансиран бюджет й позволява да има държавен дълг от около 60% от БВП – най-ниския сред всички големи икономики в Европа (спрямо 83% през 2010 г.) Меркел вече заяви, че правителството ще реагира в зависимост от ситуацията, но до сега се противопоставя на призивите за превантивна реакция за стимулиране на растежа.

7. Какво означава това за останалата част от Европа?

Фискалната дисциплина на Германия има за цел да даде пример на останалата част от Европа. Придържайки се строго към ограниченията на разходите, Берлин показва на развитите страни като Италия и Гърция ползите от самоконтрола. Рецесията в Германия обаче би имала ефект далеч отвън нейните граници, тъй като много от страните от ЕС са силно зависими от нейната икономика.

8. Къде е ролята на ЕЦБ?

Паричната политика на базираната във Франкфурт централна банка има за цел да стимулира икономиката на региона. Но въпреки усилията си да подкрепи растежа, управителят на ЕЦБ Марио Драги е представен като вампир, изсмукващ кръвта на спестителите в Германия. И няма признак за край на ерата на евтините пари. ЕЦБ дори понижи лихвите допълнително под нулата на заседанието си на 12 септември. Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман, който представлява Германия в Управителния съвет на ЕЦБ, е сред политиците, които открито се противопоставят на стимулите.