Студентските протести в Сърбия разкриват зловещ гняв за Европа

Лазар и Тара, студенти от Белградския университет на 20 години, си спомнят добре как започнаха протестите. През ноември миналата година, след като трагедията на железопътната гара в Нови Сад отне живота на повече от десет души и провокира възмущение. Полицията влезе в сблъсък с някои от връстниците им от театралния факултет, докато преграждаха булевард в сръбската столица.

Демонстрацията на несъгласие беше по-скоро спонтанна, отколкото организирана. Десет месеца по-късно обаче демонстрациите срещу президента Александър Вучич и правителството продължават, като през лятото се стигна до нови прояви на насилие и се наблюдава гняв, който не предвещава нищо добро за Европа.

Протестиращите твърдят, че Вучич подкопава демокрацията и позволява на корупцията и кронизма да процъфтяват, и настояват за предсрочни избори. Но какво искат да се случи след това, изобщо не е ясно в страната, която е обсипана с пари от Европейския съюз и чието правителство е ухажвано от Брюксел, но в която според социологическите проучвания едва една трета от хората искат да се присъединят към общността.

Разочарованието в Сърбия контрастира с антиправителствените движения в Унгария, Словакия и други части на региона, водени от проевропейска опозиция срещу националистическите лидери.

Студентските активисти в Белград, които се представят само с имената си и говорят от името на групата на свой ред, казват, че са безразлични към това от коя част на политическия спектър получават подкрепа. Те казват, че се организират с единствената цел да отстранят правителството на Сърбия.

„Основната цел е смяна на режима“, казва Лазар, един от активистите, в интервю в кафене в Белград. "Ако се стигне дотам, че едно либерално студентско движение трябва да си сътрудничи с десни партии в коалиция, то това е цената, която нашите кандидати или органи за вземане на решения са готови да платят. Всичко зависи от резултата от изборите."

Още по темата

Безредици разтърсват Сърбия, докато протестите срещу Вучич продължават

Политическите протести в Сърбия прераснаха в насилие в големите градове

Как се стигна до падането на правителството в Сърбия и какво целят протестите?

Сринат имидж – заплаха за инвестициите и потреблението

Протестните действия са най-големите в Сърбия от времето на Слободан Милошевич, като накърниха имиджа на страната като стабилна и доходна за правене на бизнес. Централната банка заяви, че съществува риск размириците да засегнат инвестициите и потребителското търсене.

Контролът върху голяма част от изпълнителната и законодателната власт и дори върху част от съдебната система беше използван от Вучич за привличане на инвестиции, най-вече от ЕС и Китай, и за стимулиране на безпрецедентен икономически бум. Зетят на Доналд Тръмп, Джаред Къшнър, получи благословията на сръбското правителство да изгради хотел „Тръмп“ за 500 млн. долара в Белград.

Вучич не отстъпва. Той обвинява това, което нарича 23 000 нерегламентирани демонстрации, че са нарушили работата в страната, която през 11-те години на неговото управление се опитва да намери баланс в отношенията си с Брюксел, Пекин и Москва.

Мащабът на протестите се е свил спрямо пиковите нива от 300 000 души до няколкостотин. Студентите, барикадирали се в университетските кампуси и разчитащи на дарения на храна от населението, до голяма степен се завърнаха в аудиториите. Пред президентския дворец в Белград се проведоха и контрапротести в подкрепа на Вучич.

Но гневът се задълбочава, като редовно се стига до сблъсъци с властите и обвинения в полицейско насилие. Съперничещи си групи влязоха в сблъсъци в няколко града през август и организираха съревноваващи се демонстрации този месец.

„Намираме се в ситуация, в която нито една от страните, независимо колко оптимистично звучи в публичните си изяви, няма достатъчно сила, за да обърне нещата в своя полза“, коментира Боян Клачар, директор на белградския мозъчен тръст „Център за свободни избори и демокрация“.

„Това е като двама боксьори, които в 12-ия рунд не могат да се нокаутират един друг.“

Още по темата

Сръбската централна банка запази лихвите непроменени заради инфлацията

Сърбия връща цялото си злато в страната, избягвайки световните трезори

Сърбия получи първия си инвестиционен рейтинг - S&P повиши рейтинга на облигациите

Рискът пред Европа

Рискът за Европа е, че не може да си позволи Сърбия да се отклони от нейната орбита. Сърбия играе ключова роля на Балканите, а лидерите на ЕС твърдят, че членството ѝ е от основно значение за противодействие на руското и китайското влияние в размирния регион.

Проучванията, публикувани от Евробарометър на 2 септември, показват, че в региона се наблюдава широка подкрепа за присъединяване към ЕС, като единствено Сърбия е изключение. Само 33% от анкетираните желаят членство в сравнение с 91% в Албания и 69% в Северна Македония.

„Въпреки че голяма част от сръбските граждани са критично настроени към режима на Вучич, те изглежда са също толкова против европейското бъдеще на Сърбия“, заяви Тонино Пицула, специален докладчик на Европейския парламент за Сърбия. „В момента изглежда, че няма консенсус за това накъде трябва да се развива Сърбия, а това е сериозен проблем за страната и нейните съседи.“

Активистите, с които Bloomberg News разговаря, виждат във Вучич подмазвач на Европа, който е сключил бизнес сделки за планираните доставки на литий или отбрана, за да спечели подкрепата на Брюксел.

Освен това съществува и привидно неразрешимият въпрос за нежеланието на Сърбия да се откаже от Косово. Белград не признава държавността на бившата провинция, а членството в ЕС изисква двете страни да преодолеят различията си.

Докато в чужбина Вучич е обвиняван за подклаждане на напрежението с Косово, у дома той е възприеман от много протестиращи като лидер, който е неефективен в защитата на намаляващото сръбско население там.

Тара заявява, че страната трябва да спазва собствената си конституция, която определя Косово като част от Сърбия.

„Студентското движение няма да пожертва Косово“, добави тя.

Засега фокусът на протестите е върху това, което се случва вътре в Сърбия. Те бяха предизвикани от срутването на козирката на железопътната гара в град Нови Сад, само няколко седмици след като Сърбия получи инвестиционен рейтинг от S&P Global Ratings. Гарата тогава беше отворена отново след ремонт, финансиран от правителството. Вследствие на инцидента загинаха шестнадесет души.

Студентите набраха инерция и разшириха подкрепата си, като умишлено не се обвързаха с нито една политическа партия, нито с идеология или с външни играчи. Активистите нямат определен лидер, въпреки че разполагат с многопластова система от вътрешни съвещания и гласувания дори по незначителни въпроси.

„Не веем европейски знамена по същата причина, поради която не веем руски, украински, израелски или палестински знамена“, казва Лазар. „Нашите искания са съсредоточени върху вътрешните проблеми, за да видим най-накрая правилно функциониращи институции.“

След като бъдат свикани избори, Лазар и Тара заявяват, че ще има повече яснота относно исканията за икономическата политика, отбраната и отношенията с Косово. Ключовите решения трябва да бъдат взети от сърбите на референдум. В момента движението може да прилича на радикалната левица, но и това може да се промени, смятат те.

Още по темата

Русия обвини Сърбия в предателство, като продава оръжие на Украйна

Зад маската на национализма на Балканите се крие корупция и чуждо влияние

Джордже Даскалович: В Сърбия има чуждо влияние, но от Русия и Китай

Задънена улица

Това затруднява политическия отпор на демонстрантите. Вучич смята, че първоначалните искания на студентите са изпълнени: През януари премиерът Милош Вучевич подаде оставка и пое отговорност за стълкновенията с младежите, а средствата за образование бяха увеличени. Но според него протестиращите не се интересуват от демократични промени.

Много от тях, каза той на митинг на 7 септември, са „престъпници с балаклави“, които нападат полицията. Той отхвърли твърденията за жестокост от страна на някои полицейски служители. Исканията за предсрочни избори са измамни, за да се опитат да предизвикат още повече размирици, каза той.

„Те искат да дойдат на власт без избори и, ако е възможно, да направят всичко възможно, за да накарат Сърбия да изпадне в криза, да я отслабят“, каза Вучич.

Въпреки че Вучич отказва да отстъпи, той заявява, че изборите ще се проведат преди крайния срок 2027 г. От своя страна протестиращите твърдят, че проучват възможните кандидати, за да разполагат със списък от 250 депутати, готови да оспорят евентуален предсрочен вот.

Засега политическите последици за Вучич са минимални, въпреки напрежението. Според представители на западни държави, говорили при условие за анонимност, социологическите проучвания на основните партии не показват сериозен спад в популярността на Вучич в Сърбия и той все още се ползва с подкрепата на лидерите на ЕС, благодарение на известността си.

„Намираме се в задънена улица“, казва Флориан Бибер, преподавател по история и политика на Югоизточна Европа в университета в Грац, Австрия. „Вучич контролира всички институции, а протестиращите - улицата. Намираме се в патова ситуация. Нямаме никаква представа как ще завърши всичко това.“

Още по темата

Ще пукне ли „Балканска пролет“?

Масовите протести в Сърбия се сблъскват с балкански авторитарен режим

Политическият парадокс в Сърбия е, че протестите са без шанс за реална промяна