Близкоизточната политика на Байдън е по-добра, отколкото изглежда

Мъчително е да гледаш как човешко същество се самозапалва, стои изправено възможно най-дълго и след това се срутва на купчина. Това направи Арън Бушнел, млад член на ВВС на САЩ, този уикенд, когато се самозапали пред израелското посолство във Вашингтон и по-късно почина. Той протестираше срещу това, което по-рано нарече "геноцид" на Израел в ивицата Газа. „Освободете Палестина“, опита се да извика той от огненото кълбо, докато то не го накара да млъкне.

Този конфликт в Близкия изток може да погълне и кампанията за преизбиране на президента на САЩ Джо Байдън. Както показаха първичните избори тази седмица в Мичиган, гласоподавателите, от които той се нуждае за победа през ноември, все повече го обвиняват за израелските бомбардировки над Газа, срещу които Бушнел протестира, кампания, която самият Байдън нарече „безразборна“. Тези гласоподаватели включват арабски американци, но също и афроамериканци - повече от 1000 чернокожи пастори притискат Байдън да принуди Израел да прекрати огъня - както и леви и млади хора като цяло.

Рискът за Байдън е тези американци да си останат вкъщи в изборния ден, а не да преминат към вероятния му опонент Доналд Тръмп. Междувременно обаче базата MAGA на Тръмп удря Байдън от другата страна, тъй като не подкрепя Израел и неговия премиер Бенямин Нетаняху достатъчно решително. Според тях причината за всеки проблем в Близкия изток и всъщност в целия свят е предполагаемата „слабост“ на Байдън.

И двете страни са несправедливи в обвиненията си. Разгледана безпристрастно, външната политика на Байдън в Близкия изток след терористичната атака на "Хамас" на 7 октомври и дори преди това далеч не е идеална, но и далеч не е слаба. Като цяло той действа мъдро.

Байдън не създаде конфликтите в региона. Враждата между САЩ и Иран датира от 45 години, тази между израелци и палестинци от 75 години или дори повече, а други (като тази между сунити и шиити) от векове. Като сенатор и вицепрезидент Байдън несъмнено беше част от вашингтонското „петно“, което позволи на тези проблеми да се разрастват. Но като главнокомандващ на най-могъщата държава в света, той направи всичко възможно, за да направи голямата стратегия на Америка правилна.

Преди 7 октомври Байдън се опитваше да уреди споразумение между Израел и Саудитска Арабия, което имаше за цел постепенно да умиротвори региона и да държи Иран на разстояние. Това трябваше да позволи на САЩ да намалят присъствието си в Близкия изток и да пренасочат мощта си към Азия и Тихия океан, където геополитическите интереси на САЩ са по-ясни.

От 7 октомври обаче основната цел на Байдън по необходимост е да предотврати разпространението на израелско-палестинския конфликт в региона и вероятно дори в света. Този риск е реален, тъй като много от враговете на Израел (включително "Хамас") са подкрепяни от Иран, който сам по себе си все повече се сближава с Русия и Китай. За да предотврати този вид пожар, Байдън трябва да предотврати пряка и голяма война между Вашингтон и Техеран.

Друга стратегическа цел е да се гарантира, че отговорът на Израел няма да разруши всички бъдещи перспективи за помирение – тоест визията за суверенна Палестина един ден, която да съжителства с Израел в мир. Още по-непосредствените цели включват ограничаване на страданието на цивилното население в Газа (и на Западния бряг) и спасяването на заложниците от тунелите на "Хамас".

Що се отнася до най-високата от тези цели, Байдън засега се справя добре. В продължение на няколко месеца иранските проксита от Ирак и Сирия до Йемен тормозеха САЩ в региона с около 170 атаки с ниска интензивност. Байдън отвърна на удара, но сдържано. Когато обаче един вражески удар с дрон уби трима американски военнослужещи в Йордания, той отмъсти решително и все пак пропорционално. Той искаше да даде на моллите в Техеран представа за последствията от по-нататъшната ескалация.

Изглежда са разбрали посланието. Иран очевидно е решил, че е по-добре да избегне пълноценна война със САЩ и е казал на своите пълномощници в региона да се оттеглят засега. Милициите в Ирак и Сирия не са атакували американските сили от ответните удари на Байдън на 2 февруари. Хутите в Йемен все още стрелят по кораби в Червено море, но тези нападения остават управляеми – във всеки случай степента на влияние на Техеран над хутите остава неясна.

Още по-показателно е, че Иран даде знак, че засега няма, както се опасяваше Вашингтон, да „избухне“ и да създаде ядрени бойни глави. По време на атаките от 7 октомври тя все още добавяше към банката си високообогатен уран; но от ноември тя намали този запас. Един ескалиращ жест би изглеждал различно.

По отношение на следващата стратегическа цел - ограничаване на Нетаняху и неговите крайнодесни партньори в управлението - Байдън не беше толкова убедителен. Той и държавният секретар Антъни Блинкен разчитаха на израелците да ограничат щетите върху цивилните в Газа и да се ангажират отново с решение за две държави в дългосрочен план. Но Нетаняху нагло пренебрегна американските молби. Около 30 000 жители на Газа са мъртви, други 70 000 са ранени и почти всичките 2 милиона са разселени, гладни и травматизирани.

И все пак Байдън изглежда променя курса. Той санкционира няколко израелски заселници-колонизатори в палестинския Западен бряг. Блинкен преобърна политиката от ерата на Тръмп и се върна към дългогодишния възглед на САЩ, че израелските селища нарушават международното право и унищожават всякакъв шанс за траен мир. Белият дом също се стреми (заедно с Египет и Катар като посредници за "Хамас") да договори прекратяване на огъня и размяна на заложници и затворници.

Байдън трябва да стане още по-твърд с Нетаняху (като се надява, че израелците своевременно ще изберат по-мъдър лидер). Той трябва да използва Съвета за сигурност на ООН, за да създаде факти в международното право, принуждавайки Израел да намали кампанията си в Газа и заселването на Западния бряг, както и да приеме идеята за евентуална палестинска държавност.

В същото време той трябва да продължи да говори със саудитците за тристранната сделка, която са планирали преди 7 октомври - това все още е добра идея. И той трябва да продължи да възпира моллите, без да предизвиква пряк конфликт. Освен това, докато прави всичко това, той трябва също така да следи какво прави Русия в Украйна и Източна Европа, Китай в Тайванския пролив и Южнокитайско море и Северна Корея на полуострова.

Такова е бремето на всеки обитател на Овалния кабинет в края на краищата: да следи цялостния световен ред като един от аспектите на собствения национален интерес на Америка. Ето защо крайната цел на Байдън в Близкия изток трябва да бъде да стабилизира региона и след това да се измъкне, защото Америка е необходима другаде. Това може да се случи, но може и да не се случи по време на неговия мандат. Но ще се счита за положителна развръзка на история, която има твърде много трагични бележки под линия, само една от които е самозапалването на Арън Бушнел.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Още по темата

"Хизбула" се зарича да ескалира битката с Израел след атаки срещу цивилни

САЩ трябва да се измъкнат от Близкия изток - и то скоро

Ако САЩ ударят по-силно Иран, трябва да са готови за ответен удар

Рияд не гледа с лека ръка на нормализацията с Израел