Кризата трябва да укрепи еврозоната – за ЕС няма друга алтернатива

Икономическите предизвикателства пред еврозоната не са същите като тези, пред които се изправя американската икономика. Като цяло обаче те са дори по-трудни, пише Financial Times.

Икономиката на еврозоната не страда от прегряване на вътрешното търсене в същата степен като американската. Това трябва да улесни задачата на Европейската централна банка по отношение на паричната политика. Но шокът от предлагането, който удря еврозоната, е много по-голям на фона на огромното покачване на цените на енергията – особено на природния газ – след нахлуването на Русия в Украйна. Този шок е едновременно инфлационен и свиващ икономиката: инфлационен, тъй като рязко повишава цените; и свиващ, тъй като „изяжда“ реалните доходи на домакинствата и засяга условията на търговия между държавите.

Основното е, че еврозоната е по-крехка от САЩ. Нейните национални икономики са разнообразни, а трансграничните застрахователни механизми относително неразвити. Преди всичко политиките остават национални – фрагментирането винаги е риск.

Въпреки това еврозоната се представи по-силно при справянето си с коронавирусната криза и енергийните шокове в сравнение с финансовите кризи опреди десетилетие. Този път наистина е различно.

Така че – какво може да се очаква в бъдеще? И – преди всичко – какво трябва да се направи?

Като начало – паричната политика. През годината до август 2022 г. основната инфлация при потребителските цени беше 9,1% в еврозоната и 8,3%в САЩ. Но базовата инфлация (която изключва цените на енергийните и хранителните продукти) беше 4,3% в еврозоната и 6,3% в САЩ. Това означава, че 4,8 процентни пункта от инфлацията в еврозоната се дължат на увеличението в цените на енергията и хранителните стоки в сравнение с два процентни пункта в САЩ. Данните за пазара на труда също показват значително по-малко прегряване, отколкото в САЩ.

Това обяснява защо ЕЦБ премина към затягане по-късно от Федералния размер и с по-малко – 1,25 процентни пункта от минус 0,5% за еврозоната срещу 3 процентни пункта от 0,25% за САЩ. Въпреки това ЕЦБ беше права да започне да нормализира паричната политика отчасти заради агресивните мерки в САЩ и отчасти защото беше необходимо да се предотвратят ценовите ефекти от шоковете в предлагането. Нейните действия също не бяха преждевременни: в доклада си за глобалната финансова стабилност Международният валутен фонд посочи, че инфлационните очаквания на много участници вече се увеличават до около 4%.

Въпреки това ЕЦБ трябва да внимава колко бързо се движи и колко далеч ще стигне. Една от причините за това е, че енергийният шок ще придаде мощен рецесионен импулс на икономиката. Друга причина за предпазливост е сложността на трансмисионните механизми, както беше изложено в скорошна реч от Филип Лейн, главен икономист на ЕЦБ.

Особена тревога поражда несигурността от възможно закъснение. Има шанс основната инфлация да се забави скоро, защото цените на газа падат. Ако това се случи, ключовото въздействие на днешното затягане на паричната политика може да стане факт дълго, след като инфлационните очаквания вече са коригирани в посока надолу.

Друго безпокойство са нарастващите спредове в доходността по държавните облигации, които след това ще бъдат прехвърлени към кредитополучателите в най-уязвимите икономики. Засега тези спредове са много по-малки, отколкото по време на кризата в еврозоната. Освен това ЕЦБ разполага с няколко инструмента — самостоятелно или в сътрудничество с други институции, по-специално Европейския механизъм за стабилност — за справяне с фрагментацията. Прилагането на тези програми обаче ще създаде концептуални, практически и политически трудности, особено по отношение на разграничението между неликвидност и несъстоятелност. В крайна сметка обаче по време на кризи еврозоната трябва да третира всички членове така, сякаш са в почти еднаква форма, въпреки че не са.

Ще проработи ли това? Трябва. Оцеляването на Европейския съюз и следователно на еврозоната, неговото икономическо ядро, е от първостепенен национален и колективен интерес на страните членки. ЕС трябва не само да оцелее, но и да процъфтява, ако самата Европа иска да го направи. Както беше показано многократно след удара на коронавирусната пандемия, страните членки разбират това, особено най-важните.

Това означава, че е необходимо много повече от гаранция, че паричната политика работи за всички. Това също така означава оформяне на обща енергийна политика, по-специално такава, която ускорява преминаването към възобновяеми енергийни източници и помага помагайки на държавите членки да предпазят своите граждани от най-лошия енергиен шок; съгласуване на обща политика спрямо Русия на Владимир Путин във връзка с НАТО; оформяне на търговска и икономическа политика, която управлява отношенията с Китай; и дори преминаване към по-стабилни отношения с Обединеното кралство.

Компромисите, необходими за справяне с енергийния шок и войната в Украйна, ще бъдат болезнени. Но те трябва да бъдат направени. От тези кризи трябва да излезе по-силен ЕС, защото няма алтернатива.

Още по темата

Красен Станчев: Плановете за въвеждане на еврото вече не могат да бъдат изпълнени

Б. Петров: Влизането ни в еврозоната на 01.01.2024 е амбициозно, но реалистично

Еврото става по-непостижима цел за България след неубедителния вот

Дългосрочните проблеми ще останат заключени в шкафчето за следващо правителство