Китай ухажва талибаните с инвестиционни обещания, които не се сбъднаха

Изтеглянето на САЩ от Афганистан след две десетилетия война отвори възможност за Китай да разшири влиянието си и да си осигури достъп до огромните минерални находища в страната. Засега обаче това не се случва, пише Елтаф Наджафизада за Bloomberg.

Повече от година след изтеглянето на американските войски икономиката на Афганистан се срива, 19 милиона души са изложени на риск от остър глад, а инвестицията, на която талибаните разчитаха от Пекин, не е пристигнала. И двете страни се обвиняват взаимно за това.

„Няма дори стотинка инвестиция от Китай“, каза в интервю Хан Джан Алокозай, вицепрезидент на Камарата за търговия и инвестиции на Афганистан. „Много от техните компании дойдоха, срещнаха се с нас, проведоха проучване и след това си тръгнаха и изчезнаха, което е разочароващо.“

От гледна точка на Китай талибаните не са показали, че правят достатъчно, за да разбият групировка, която има връзки със сепаратистите в западния регион на Китай Синдзян, според двама души, запознати с проблема. Нещо повече, талибаните се стремят да предоговорят условията на съществуващи проекти, които използват ресурсите на Афганистан.

Докато талибаните се заклеха да не позволяват на терористични групи да действат на афганистанска земя, Китай многократно ги умоляваше да предприемат действия срещу ислямското движение на Източен Туркестан или ETIM, мюсюлманска сепаратистка група, която се стреми да създаде ислямска държава, припокриваща се с обширната китайска област Синдзян. Китай и Афганистан имат обща граница от 76 километра.

Талибаните многократно са заявявали, че ETIM не действа в Афганистан и че „няма да позволят на никого да използва афганистанска земя срещу която и да е друга страна“, според Сухаил Шахин, ръководител на политическия офис на талибаните в Доха. Но доклад на ООН от май цитира няколко държави, които казват, че ETIM продължава да присъства в Афганистан.

Подкрепата за всяка група, подклаждаща напрежението в Синдзян, е червена линия за Пекин, който беше обвинен от САЩ и други държави в „геноцид“ срещу предимно мюсюлманското уйгурско население в региона и в създаването на лагери за принудителен труд след поредица от безредици преди повече от 10 години. Китай отхвърля тези обвинения и твърди, че критиците се опитват да се намесят във вътрешните му работи.

„ETIM със сигурност е бомба със закъснител за Китай, което го прави дългосрочна заплаха“, каза Фаран Джефри, заместник-директор на център за ислямска теология за борба с тероризма – организация, базирана в Обединеното кралство.

Джао Лидзиен, говорител на китайското външно министерство, пренасочи въпросите относно връзките на талибаните с ETIM към официалните лица в Кабул, но добави, че „при нашата комуникация с афганистанските талибани, те заявиха многократно, че няма да позволят територията им да да бъдат използвана от терористични сили за нападение срещу други държави, включително Китай“.

Мечтата за добив на богатства в Афганистан датира от векове. След оттеглянето на САЩ Китай даде знак, че ще помогне това да се случи - както чрез активиране на по-ранни съвместни проекти, които бяха в застой, така и чрез започване на нови. Тъй като много държави спряха подкрепата си за Афганистан, за да видят как ще управляват талибаните, Китай беше една от малкото страни, които обещаха на новия режим икономическо спасение.

Китай „е готов да запълни празнотата, оставена от прибързаното отстъпление на САЩ, за да се възползва от една златна възможност“, написа Джоу Бо, военен стратег и бивш полковник от Народната освободителна армия, в New York Times само дни преди американските сили да напуснат. Той цитира достъпа до минералните богатства на Афганистан като ключово предимство на добрите взаимоотношения със страната.

За да засили тези връзки, китайският външен министър Уан И се срещна многократно с представители на талибаните преди и след напускането на САЩ. През март той направи рядко посещение в Кабул, за да се срещне с действащия външен министър Амир Хан Мутаки. След като похвали лидерите на страната и намекна, че подкрепя включването на Афганистан в инфраструктурната програма „Един пояс, един път“, в изявлението си Уанг впоследствие посочи ключовата за взаимоотношенията между двете държави тема.

„Китай се надява, че афганистанската страна искрено ще изпълни ангажимента си и ще предприеме ефективни мерки за унищожаване на всички терористични групировки, включително ETIM“, се казва в изявлението.

Но Пекин все още не е убеден, че това се случва, оставяйки милиарди обещани и бъдещи инвестиции на изчакване. Това включва сделка за 3 милиарда долара с държавната Metallurgical Corporation of China, която получи договор през 2007 г. за добив на медно находище в района на Мес Айнак за 30 години. Талибаните очакваха да печелят стотици милиони долари годишно от отдавна застоялия проект.

Освен това проект на China National Petroleum Corp. или не функционира напълно, или има малък напредък в добива на петрол от басейна на Амур Даря в Северен Афганистан, след като сключи договора си при предишното правителство. Изграждането на рафинерия беше част от сделката, която така и не се осъществи.

Връзките на талибаните с ETIM датират от 90-те години на миналия век, когато те управляваха Афганистан в продължение на пет години, преди да бъдат свалени от САЩ след терористичните атаки от 11 септември 2001 г.

„Талибаните гледат на ETIM като на свои гости, които са се сражавали заедно с талибаните срещу силите на САЩ и НАТО“ през последните две десетилетия, каза Джефри, добавяйки, че ще е трудно да им обърнат гръб.

Доклад на ООН от май - позовавайки се на коментари от държави-членки - посочи, че ETIM е разширил своето "оперативно пространство" в Афганистан чрез формиране на съюзи с местни талибански командири и "тайно" закупуване на оръжия, с цел да подобри способностите си за "терористични дейности". ” Оценките за размера на групата варират в широки граници, от няколко десетки бойци до 1000, според доклада.

Въпреки че талибаните се опитват да ограничат движението на бойци от ETIM в Афганистан, за да задоволят Китай – като например да ги отблъснат от границата със Синдзян – те също се „тревожат, че ако застрашат ETIM, много от техните членове биха могли в крайна сметка да дезертират” към Ислямска държава, една от най-големите заплахи за талибаните, смята Джефри.

Твърденията на талибаните, че не предоставят убежище на терористи, беше подкопан и от удара на САЩ миналия месец срещу убежище в центъра на Кабул, който уби лидера на Ал Кайда Айман ал Зауахири. Представители на талибаните казаха, че не са знаели, че човекът, който е помогнал за организирането на атаките от 11 септември и USS Cole, живее в столицата на Афганистан.

Пекин се сблъсква и с това, че талибаните искат да предоговорят условията на някои от по-рано сключените договори за инвестиции, включително повишаване на размера на таксата за добив на мед в обекта Мес Айнак. Преди това Китай се опита да намали ставката, която в момента е 19,5%.

Говорител на Министерството на мините и петрола на Афганистан, мюфтията Есматула Бурхан, омаловажи рисковете за сигурността на Китай, като каза, че талибаните са затегнали контрола в цялата страна и че се е появила „подходяща бизнес среда“ за Китай и други страни, за да „използват“ ресурсите на страната.

Това обаче не беше достатъчно, за да убеди Пекин.

Засега продължаващият конфликт означава, че минералните богатства на Афганистан - включително находища на злато, мед и литий - ще останат под земята още дълго време. Според някои оценки активите може да струват повече от $1 трилион - но само ако могат да бъдат добивани.

Експерти, които следят развитието на страната, смятат, че след две десетилетия война талибаните не са успели да се превърнат от бунтовници в управляващи. Правителството се управлява до голяма степен въз основа на заповеди на духовния лидер Хайбатула Ахундзада, който управлява от родното място на талибаните в района на Кандахар, граничещ с Пакистан.

Всичко това кара Китай да се замисли, каза Рафаело Пантучи, старши сътрудник в Royal United Services Institute в Обединеното кралство.

За Китай е трудно да премести компании в страна, управлявана от хора с „много малък управленски опит и без достатъчно компетентност и способност да изпълнят политическите си обещания“, каза Пантучи.