Светът не е подготвен за вълна от дългови кризи

Световната банка не е склонна често да прави конкретни прогнози за обречеността на ситуацията, като по-скоро говори неясно за надвисналите рискове. Така че директните разговори за „предстояща вълна от дългови кризи“ на развиващите се пазари са нещо голямо, пише Financial Times.

Не е изненадващо, че светът е на ръба на серия от фалити. Краят на дългия период на свръхниски лихвени проценти в глобален план, ударът върху икономическия растеж от страна на коронавирусната пандемия, огромната волатилност, произтичаща от войната на Русия в Украйна – особено ценовият шок за нетните вносители на стоки заради рязкото поскъпване на горивата и храните – както и скокът в стойността на долара, бързо увеличиха тежестта на дълга, деноминиран именно в долари.

Много е важно всичко това да не се превърне в елементи от нравоучение за развиващите се икономики. Преди пандемията тези страни не започнаха масово да емитират дълг. Според Световната банка няма признаци, че се задава криза, подобна на тази в Латинска Америка през 80-те години на миналия век, нито на феномена на силно задлъжнелите бедни страни от началото на този век.

Все пак уязвимите икономики и тези, които са допуснали грешки по отношение на политиката, със сигурност ще бъдат засегнати. Освен самата Русия, ще пострадат държави като Замбия и Шри Ланка, наред с други страни, които вече са изпаднали в неплатежоспособност по отношение на дълга, засегнати от покачващите се цени и свиващите се приходи от износ. Много от страните на юг от Сахара вече се борят с подобни проблеми.

Остава въпросът дали кредиторите и институциите като Международния валутен фонд (МВФ) са готови да разрешат тези проблеми по конструктивен и благоприятен за икономическия растеж начин, когато вълната на дефолти залее глобалната икономика.

Вероятно много хора смятат, че на фона на дългогодишния опит – в рамките на десетилетия и дори векове – страните кредитори могат да изработят предвидим и разумен начин за преструктуриране на държавни облигации. Но тук се появява един голям и изцяло нов фактор в лицето на Китай.

Съществуват множество опции за узаконяване на преструктурирането на държавния дълг, за да се постигне справедливо разпределяне на тежестта между кредиторите.

Т.нар. „Лондонски клуб“ на търговските банки е създаден през 1976 г., когато голяма част от държавните заеми са осигурени чрез банкови кредити и се използва по време на дълговите кризи през 80-те години. Но той престава да бъде релевантен, когато дългът се измества на капиталовите пазари.

От друга страна „Парижкият клуб“ е създаден през 1956 г. за справяне с дълговата криза в „обичайния заподозрян“ - Аржентина. Той изиграва ключова роля в разрешаването на поредица от дългови проблеми при бедните страни, но постоянно изпитва затруднения по отношение на принуждаването на частните кредитори да отпишат държавния дълг. Преди двадесет години МВФ се опита – без успех – да създаде процедура по фалит (процедура за преструктуриране на държавния дълг), за да спаси закъсалите частни инвеститори.

Кредитополучателите продължават да добавят все повече клаузи към договорите за държавни облигации, за да улеснят преструктурирането, но те имат слабо покритие и не са особено ефективни.

Европейският съюз се опита да създаде своя вътрешна регулация за включване на частни компании в дадено преструктуриране в разгара на дълговата криза в еврозоната. Но това предложение не получи необходимия практически мащаб, както и официално наложилият се спасителен процес, и в крайна сметка беше прекратено. В същото време страните от Г-20 създадоха Обща рамка за третиране на дълга по време на появата на пандемията от коронавирус през 2020 г., но тя остава твърде неясна, за да осигури нужната сигурност.

Така че новата вълна от дефолти ще бъде разгледана с обичайната кредиторска рамка дори преди да бъде добавена несигурността при Китай като основен двустранен кредитор. Китай не членува в „Парижкия клуб“ – като това отразява упоритото нежелание на Пекин да се присъедини към групи, ръководени от богати страни. Кредитирането на Китай се извършва от различни държавни агенции с различни подходи, включително проекти от инициативата „Един пояс, един път“. Страната предпочита да преговаря за облекчаване на дълга на части, двустранно и възможно най-дискретно.

Разрешаването на дълговите кризи е една от областите на политиката и институциите (Световната търговска организация също влиза тук), при която все по-могъщият Китай често е обвиняван в непрозрачност, незачитане на многостранните принципи и общ отказ да играе по правилата на играта. Често това представлява разумна критика, но от друга страна богатите страни едва ли могат да се гордеят с правилата, които са измислили за преструктуриране - особено по отношение на частните кредитори, които обикновено държат по-големи части от държавния дълг в няколко африкански страни, отколкото Китай.

Разрешаването на предстоящата дългова криза на развиващите се пазари вероятно ще бъде още по-бавно и по-болезнено спрямо преди, тъй като и Китай е намесен. Това би било добра възможност да се изработи по-систематично третиране, което да обвърже всички кредитори, публични и частни. Но опитът на Китай в други политически форуми и липсата на достатъчни усилия предполагат, че това не е най-вероятният резултат. Изпадналите в неплатежоспособност трябва да се подготвят за предстоящи трудни преговори.