Как Тайван стана най-големия риск за Китай, част 2

Тайван бързо се ориентира към износа на много евтини стоки, основно потребителски за Съединените щати. И поради това през следващите 20-30 години, икономиката на Тайван процъфтява, обяснява Харис Темпълман, научен сътрудник в Института Хувър към Станфордския университет.

В началото на 80-те години, тайванското правителство започва да мисли как да направи следващата стъпка в своето икономическо развитие и от множество сфери определят полупроводниците като критично важна технология. През 90-те години, тази тенденция наистина се развива с растежа на тайванските компании, които произвеждат чиповете.

Днес те са от основно значение за всяка една компания. Тези чипове се използват в смартфони, таблети, компютри, игрални конзоли и разбира се автомобили. За почти всеки продукт, който се нуждае от чипове трябва да се обърнете към TSMC. Съответно, това поставя Тайван в много силна позиция, защото го прави незаобиколима брънка от технологичната верига на доставките и то в световен мащаб. Така че Тайван е много важен партньор за всяка страна по света.

Заедно с икономическите промени се променя и политическия пейзаж в Тайван. Под управлението на Китайската националистическа партия, Тайван е авторитарен режим в продължение на 40 години. Той приключва с отмяната на военното положение в края на 80-те години. След това Тайван постепенно се превръща в демокрация. Първите преки президентски избори се провеждат през 1996г, след това властта е мирно предадена в още няколко случаи.

В момента Тайван се управлява от Демократичната прогресивна партия, създадена от активистки движения, настояващи за повече демокрация в Тайван през 70-те години.

Основната им позиция е, че Тайван вече е независима страна.

Това обаче не съвпада с позицията на Пекин.

"Фактът, че континетален Китай и Тайван принадлежат на единен Китай никога не се е променял", казва президентът на Китай Си Дзинпин "Принципът Единен Китай е политическата основа на отношенията през протока".

"От гледна точка на Китайската народна република Тайван остава последния елемент от незавършила гражданска война, нелегитимен режим и отцепена територия, която трябва да бъде обединена с родината", казва Темпълман. "Режимът на Чан Кайшъ постига примирие през 1950г, когато избухва Корейската война. Тогава САЩ се намесват, за да предотвратят нападение срещу остров Тайван водено от Китайската комунистическа партия. Оттогава САЩ остават там като гарант за сигурността".

Още по темата

Как Тайван стана най-големия риск за Китай, част 4

Как Тайван стана най-големия риск за Китай, част 3

Как Тайван стана най-големия риск за Китай, част 1

Въпреки гаранцията за сигурност през 1979г. САЩ прекъсват отношения с Република Китай в Тайван и установяват такива с Китайската народна република в Пекин.

За Темпълман това е моментът, в който ситуацията се усложнява.

"В свое комюнике с Народна република Китай, Съединените щати признават тяхната позиция, че Тайван е част от Китай, но САЩ не признават претенциите на Китай към Тайван. И това е американската позиция оттогава и затова за американците статутът на Тайван остава неопределен", казва Темпълман.