Няма пострадали животни в производството на това месо, част 2

Витор Еспирито Санто

18:30 | 22 март 2021
Обновен: 18:47 | 22 март 2021
Преводач: Кирил Петков

Разполагаме с технологията за животински клетки от няколко десетилетия, например за разработване на ваксини и други медикаменти.

Първият ни известен прототип бе създаден от Марк Пост в 2011.

Това бе прототип на телешка пирожка, и при това много скъп прототип.

Ако не ме лъже паметта, над 250 хиляди евро.

Пирожката беше най-вече доказателство, че технологията работи, че е възможно.

Правим култивирано месо, като изолираме пилешки клетки, без да убиваме птиците, например чрез малка биопсия.

Потапяме тези клетки в течен бульон, съдържащ всички необходими хранителни частици за оцеляването и растежа им.

Много искаме тези клетки да растат и да се размножават достатъчно, за да направим месен продукт.

Наблюдаваме клетките, които са от особено значение за месото, например мускулни и мастни.

И в изолация сме способни да отгледаме тези тъкани в култура.

Културата се отглежда в контейнер за ферментация, наречен биореактор.

Той осигурява същата среда, като животинското тяло - топлина, механични напрежения.

Целта е клетките да са подложени на същите условия, като тези в животното.

Последната стъпка е отделянето на клетките от бульона, след като те се размножат и достигнат определена гъстота.

Подсигуряваме качеството и безопасността на продукта, и клетките са готови за консумиране.

Мляко, сирене, кисело мляко...тези продукти също са резултат на ферментация.

Разликата е, че началото е различен вид клетка.

В този случай използваме животинските клетки като началото на продукта.