Гулсби от Фед: Митата са стагфлационен шок

Можем ли да сме сигурни, че все още вървим по златния път? Ако виждаме, че цените се покачват, а заетостта пада? Според мен митата са стагфлационен шок. Те влошават и двете ни цели едновременно. Това е възможно най-лошата позиция за една централна банка, защото няма очевиден отговор на въпроса какво да правим.

Не е като формулата, че ако икономиката прегрява, затягате политиката, а ако се преохлажда – разхлабвате политиката. А какво правите ако и двете се влошават? Трябва да решите кое се влошава повече и колко дълго ще продължи влошаването от всяка страна? Има теоретичен случай, че ако е еднократно мито, което да увеличи цените еднократно, ще имате инфлация също еднократно, но това е преходна инфлация и можете просто да не й обръщате внимание.

Това ме притеснява, но не само защото се използва думата „преходна“, а инфлацията не беше толкова преходна, но и защото това съществува само при теорията за еднократно мито. Само че ако продължаваме да говорим, че ще добавим още 100% за полупроводниците и ще предоговорим споразумението между САЩ, Канада и Мексико през 2026, трябва да се замислим дали тук говорим за нещо еднократно?

Ако започнем да налагаме мита на междинни стоки като части, компоненти и суровини, като полупроводниците например, това е повече от това просто да повлияе на цените на директно засегнатите стоки. Това е данък върху други производители. Така че просто трябва да продължим да душим.