Страните по иранските преговори трябва да усещат, че печелят

Преговорите между САЩ и Иран май се развиват в позитивна посока след силно обтегнатите отношения между Вашингтон и Техеран, което е меко казано. Какъв сигнал е това за бъдещето на отношенията им?

Това е трети кръг преговори. Доста успешен резултат при нивото на влошаване на отношенията.

Но тук трябва да проследим втория елемент, наложен от момента. Дали ще се доближим до сделка, която да накара всички страни да се почувстват победители? Това ще бъде най-важното за успеха на сделката.

Всяка една страна в нея трябва задължително да реши, че е получила нещо от нея.

Дали всички позиции на замесените страни – особено САЩ, но и Иран, Израел и т.н. са съвместими дотолкова, че да се постигне споразумение, които да отпуши нещата? Защото минаха много години на омраза и ще бъде много трудно да се намери формулата на всеобщото щастие.

Как би изглеждал тогава положителният резултат за Иран? Ще могат ли да задържат някоя от ядрените си програми, ако всички страни трябва да са доволни?

Това е един от най-вероятните резултати. Въпросът е ако позволите на Иран да запази някоя от ядрените си програми, да обогатява уран по какъвто и да е начин, как за Бога ще ги следите в дългосрочен план? За да са всички сигурни, че няма да обогатят урана, за да се използва за оръжие.

Точно това стана в последното десетилетие. През 2015г имаше сделка. САЩ излезе от нея през 2018г. И оттогава обогатяването на уран се разширява все повече и повече. Във все по-висока степен и през това време опитът на Иран за производство постоянно расте.

Точно този въпрос трябва да се реши в тези преговори.