Защо подаде оставка премиерът на Нова Зеландия

Започва шестата ми година на този пост. Във всяка от тези години съм давала всичко от себе си. Вярвам, че да управляваш една страна е най-удовлетворяващата работа, която някой може да има, но също така и една от най-предизвикателните. Не можеш и не бива да я вършиш, ако нямаш необходимата пълна енергия за това, както и малко в резерв за неочакваните предизвикателства. Това лято се надявах да намеря начин да се подготвя не само за още една година, но и за още един мандат – защото това се изискваше от мен тази година. Не успях да го направя.

Затова днес обявявам, че няма да се кандидатирам за преизбиране и че моят мандат като премиер ще приключи до 7-ми февруари. Това бяха най-удовлетворяващите пет години и половина в моя живот. Но в тях имаше и предизвикателства.

На фона на дневния ни ред, свързан с имотния пазар, бедността при децата и климатичните промени, ние се сблъскахме с голям пробив в биосигурността, терористичен акт, природно бедствие, глобална пандемия и икономическа криза. Решенията, които трябваше да се вземат, бяха непрекъснати и тежки.

Но аз не си тръгвам, защото беше трудно. Ако беше така, вероятно щях да подам оставка още преди два месеца. Аз си тръгвам, защото такава ключова роля идва с нейните отговорности – отговорността да знаеш кога си правилният човек да поведе страната и също така кога не си този човек. Знам какво се изисква от тази длъжност и знам, че вече нямам необходимото, за да я изпълнявам, както би трябвало. Толкова е просто. Но аз категорично вярвам, че около мен има други хора, които могат да я изпълняват.

Превод: Вероника Денизова