Клуб Investor

Събота, 20 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Изследване: Намаляването на сивата икономика свива и въглеродния отпечатък

Д-р Щерю Ножаров, икономист и преподавател, Клуб Investor, 15.08.2020

21:02 | 15 август 2020
Обновен: 22:45 | 15 август 2020
Автор: Николета Рилска

Намаляването с всеки един процент на сивата икономика води до намаляване на въглеродния интензитет на енергийното потребление с около 9%. Това означава, че ако България се постарае да намали сивата икономика, може без големи усилия да изпълни европейските изисквания в областта на климата. Това заяви д-р Щерю Ножаров, икономист и преподавател, в предаването “Клуб Investor” с водещ Ивайло Лаков

Ножаров обясни, че данните са резултат от изследване, което анализира влиянието на сивата икономика и популизма върху изменението в климата, като включва и климатични модели. Той посочи, че за целите на анализа са използвани данни на Международния валутен фонд, който изчислява нивото на сивата икономика по два модела, като съответно у нас тя е около 25% в единия случай и 29,6% при другия модел. 

По думите на Ножаров някои сектори у нас - енергетиката, туризма, селското стопанство, химическата и металургична индустрия, както и транспорта ще трябва да взимат тежки решения в идните години. 

“Очаква се до 2100 г. страната ни да се движи към засушаване, което ще бъде придружавано от екстремни наводнения и валежи и ще има и повишаване на температурите”, посочи Ножаров, като се позова на резултати от изследването. Той добави, че ако България не предприема мерки, до 2100 г. температурите могат да се повишат с между 5 и 7 градуса. “Резките климатични явления, които са силни валежи и наводнения, могат да се увеличат с 30%, а средногодишното количество валежи може да намалее до 2035 г. с 10%, а до 2100 г. - с 20%”, коментира експертът. 

“Цялата политика на България в селското стопанство ще се промени, а зимният туризъм - изцяло. Ако България вземе мерки, повишаването на температурите до 2100 г. ще е с 2 градуса, което означава, че туризмът ще има бъдеще”. 

Гостът посочи, че изследването е фокусирано и върху т.нар. климатичен популизъм, като за целите му са разгледани 500 публикации от 2012 г. до 2017 г. на шест от най-авторитетните икономически издания у нас, свързани с изменението на климата. 

Повече по темата вижте във видео материала. 
Видеа с всички гости на предаването “Клуб Investor” гледайте тук