Примирието между Израел и „Хамас“ е важна дипломатическа стъпка, но и временна „пауза“ без способност да реши фундаменталните проблеми. В международните медии то се разглежда като лична победа за екипа на президента Доналд Тръмп, а в известен смисъл и лично за него. „Хамас“ е подписал договор с конкретни срокове – в рамките на три дни да започне размяна на задържани: връщане на пленници от „Хамас“ и освобождаване на политически затворници от израелска страна. В рамките на 20 точки е разписан и по-широк план за последващи стъпки, включително възможност на по-късен етап да се върне на масата идеята за самостоятелна палестинска държава. Това каза Румен Кънчев, професор по международни отношения и геополитика, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Геополитическата пауза: примирие, но не и решение

Реалната геополитическа динамика минава през триъгълника Иран–Русия–Китай. Въпросното примирие сдържа насилието, но оттук нататък думата ще има дипломацията, а не оръжията. Позицията на израелския премиер за отказ от палестинска държава рискува да противопостави Израел на почти всички в региона и да задълбочи разделителните линии в мюсюлманския свят.

Проф. Кънчев коментира и Нобеловата награда за мир – по думите му това е решение на норвежкия комитет, което често изглежда непредвидимо. Тръмп би могъл да направи още повече за мира и в други направления, включително спрямо войната в Украйна, следователно шансът му в бъдеще не е изчерпан.

Иран между модернизация и сдържане

Гостът очерта тенденция на ускорено превъоръжаване на Иран, изведена от негови данни за поредица посещения на ирански официални лица в Москва през септември. Според събеседника там е било договорено доставяне на ескадрила МиГ-29 за подсилване на противовъздушната отбрана и на изтребители Су-35, обещавани от Русия и отлагани заради войната в Украйна. Вероятно е обсъждана и роля на Китай – внос на 3D радари и значителни количества ракети за ПВО, което модернизира и усилва иранската армия.

На икономическия фронт гостът насочи внимание към енергийното сътрудничество: руският министър на енергетиката и ръководството на „Росатом“ са посещавали Иран, като, по думите му, е договорено строителство на четири малки реактора и използване на наличен уран, така че до 2040 г. да се достигнат 20 гигавата енергия.

Въпреки тази модернизация, проф. Кънчев смята, че Техеран ще „се наведе леко“, за да успокои напрежението и паралелно да се превъоръжи с по-съвременни системи. По оценката му последните операции на САЩ (и в някои случаи Израел) са демонстрирали технологично превъзходство - „Америка е поне 15 години пред останалите сили“, обясни събеседникът. Затова вижда парадокс: мирни усилия в Газа, но в същото време – регионална надпревара във въоръжаването.

Украйна: оръжия, дронове и два вероятни сценария

Относно потенциалното предоставяне на ракети „Томахоук“ на Украйна, проф. Кънчев подчерта мощта на тези оръжия и трудността те да бъдат прeхванати. Според събеседника американската администрация все още няма окончателно решение и „вероятно ще се позабави“ с предоставянето им.

Експлоатацията им изисква високоспециализирани екипи и достъп до сложни системи за космическо разузнаване и управление – достъп, който на практика се държи от САЩ.

По темата за дроновата война Кънчев отбеляза, че Украйна е притисната до стената и няма друг изход освен победа, но същевременно изгражда капацитет. Според украински източници над 100 хил. обучен персонал е съсредоточен в ПВО, ПРО и антидронни способности; през 2024 г. били сваляни 93% от летящите дронове, докато западни изследователски центрове оценяват успеваемостта на 88%.

Двете страни разширяват производството: за Русия се цитира годишен капацитет от 30 хил. дрона, с цел до 2026 г. да достигне 60 хил., което би позволило атаки с около 2000 дрона месечно – „тревожен факт“, допълни гостът.

По отношение на целите на Кремъл проф. Кънчев заяви, че руският президент не се е отказал от първоначалните си намерения. Същевременно вътрешната динамика в Русия показва двойнствена картина: според събеседника проучвания на „Левада център“ сочат, че мнозинство подкрепя войната, но приблизително 68% желаят прекратяването ѝ и започване на преговори. „

Какви са следващите ходове на Русия

Путин е достатъчно силен да продължи, въпреки общественото мнение“, коментира гостът, позовавайки се на дългогодишна пропагандна система и способност за потискане на недоволството.

На тази основа проф. Кънчев вижда два основни сценария. Първият – и по-вероятен – е постепенна деескалация и „утихване“ след зимната кампания без формални мирни преговори. Това би дало на Украйна време „да стъпи на краката си“ при проблеми с личния състав и на Русия – възможност да „успокои вътрешното мнение“.

Вторият, „радикален“ сценарий е опит на Москва през следващата година да проведе настъпателна кампания, „включително към Киев“, с цел ликвидиране на украинската армия и последващи преговори при удобни за Русия условия – вариант, който гостът определя като по-малко вероятен.

„Трябва да се подготвим за дълга фаза на деескалация“, обясни събеседникът.

Що се отнася до руската икономика, Кънчев не очаква „бърз и лесен срив“. Според него тя се намира на „военни релси“, в стагнация и с растяща инфлация, но с дълбоки връзки с Китай и други партньори, които смекчават санкциите. „Китай ще поддържа Русия, за да не рухне“, коментира гостът.

„Няма стена от дронове“: защита на Европа и уроци за България

Проф. Кънчев скептично коментира идеята за „стена от дронове“ в Европа. „Такова нещо няма“, категоричен е той. Обясни събеседникът, че дроновете не са ново оръжие: още в борбата срещу „Ал Кайда“ бяха използвани широко, а през 2016 г.

САЩ провеждат симулационни учения срещу масирани дронови атаки, довели до изграждане на многослойна противодронна отбрана. По думите му тя включва три нива: на далечна дистанция – радиоелектронна борба и заглушаване; на средна – специализирани лазери; на близка – огневи средства (картечници, леки ракети и ПВО системи).

Гостът изтъкна и ролята на изкуствения интелект – „важен е алгоритъмът както в дрона, така и в системата, която го посреща“. В този контекст отбеляза събеседникът, че на 6 юни т.г. американският президент е издал 10-страничен документ (Executive Order) за изграждане на национална антидронна система с конкретни срокове и отговорници – транспорт, енергетика, отбрана, както и специално Северно командване. „Това е за Америка.

Перспективите пред Европа

Европа ще трябва да поиска и получи помощ, но не си представяйте стена от тухли – това е метафора“, обясни гостът, допълвайки, че цивилизацията се движи към „по-сложни“ средства за защита.

По адрес на България проф. Кънчев обясни, че най-големият проблем не е слабата въоръженост или забавената модернизация, а гигантското разделение между политиците и народа. Според събеседника дефицитите в съдебната система и корупционните практики ерозират общественото доверие по-силно от военните уязвимости.

Той припомни и конкретни инциденти с дронове, които временно блокираха летища в Европа и у нас, като сигнал, че България трябва да развива капацитет за противодействие в синхрон с партньорите си.

Накрая гостът подчерта, че хладната оценка за рисковете не отменя хуманитарния императив – „най-важното е незабавно да се подобри ситуацията на цивилните“, каза той по адрес на Газа. Според събеседника следващите месеци ще бъдат тест за способността на дипломацията да изпревари оръжията, а за България - тест за вътрешната ѝ устойчивост: да намалим разделението, да укрепим институциите и да вървим в крак с технологичните решения, вместо да гоним изстреляните вече дронове.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Дани Данон: Говорим не само за физическото възстановяване на Газа

Мирът в Газа и перспективите от ОПЕК тласкат цените на петрола надолу

Израелското правителство одобри споразумението за заложниците в Газа

Хаскел: Тръмп има толкова голям принос за споразумението за Газа