Ситуацията в Близкия изток тепърва започва, като Иран не е доволен от развитието на 12-дневната война. Сега Ислямската държава иска да излезе от споразуменията за ограничение на развитието на ядрени програми, което означава, че иска да разработва именно такива. Все още не можем да кажем какви са пораженията в следствие на американските удари в Иран, но едва ли страната вече има капацитет да възстанови ядрената си програма, каза проф. Румен Кънчев, професор по международни отношения и геополитика, в предаването "Клуб Investor" с водещ Ивайло Лаков. 

Кънчев смята, че Иран ще се опита да поднови ядрената си програма, но липсата на центруфуги за обогатяване на уран и липсата на инфраструктура за евентуални бойни глави ще затруднят максимално страната.

Когато Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ се появиха редица тези, който твърдяха, че републиканецът ще „размени“ Украйна за Иран с руския лидер Владимир Путин. Събеседникът смята, че шансът да наблюдаваме именно това в момента е много малък. Включително Израел нанесе удари по завод за дронове в Иран, които са ключови за бойното поле в Украйна. Изглежда Русия е изцяло заета от собствената си война и изпитва трудности да помогне на партньорите си като Иран и Сирия.

„В момента структурата на сигурността в глобален аспект се състои от три стратегически значими области – Европа с войната в Украйна, Близкия изток и третата е Азиатскотихоокеанския регион. И за трите области е характерно това, че във всяка има минимум една ядрена държава, която е в състояние сама да запали ядрен конфликт в зоната, който да прерасне в глобален. Вече има в две от зоните война, остава да видим как ще се развият нещата в третата зона.“

Събеседникът каза, че от срещата на НАТО в Хага е излязла една от най-слабите декларации на военния алианс. Но в същото време се е потвърдил ангажимента на Тръмп към европейските си партньори.

„Главното беше да се потвърди стратегическата трансатлантическа връзка и това беше постигнато на 100%.“

Главният секретар на НАТО Марк Рюте бе основна фигура на тази среща. Той бе директен като очерта Русия като дългосрочна екзистенциална заплаха за Европа. Руския военен комплекс е способен на големи производства. За това потвърдените 5% от БВП за отбрана от членките на алианса целят да се конкурират с огромните инвестиции, които Москва прави във въоръжение.

„Наблюдавам внимателно изявленията на всички разузнавателни служби на страните от НАТО – няма нито една с изключение на унгарската и словенската, която да не е казала до този момент, че прогнозира в срок от 3-5 години Русия да тества член 5, като нападне страна от НАТО. Всички са убедени, че в този период ще има такъв опит на Русия.“

Някои източници твърдят, че най-вероятната цел на Русия би била балтийска държава, но основните прогнози са, че Европа има между 3-7 години преди Путин да тества член 5 на НАТО. За това разходите за отбрана са изключително ключови, за да осигурят възпиране.

„Аз не мисля, че Русия ще е готова до 5 години да направи това. Но това е сложен тежко авторитарен режим и всичко е възможно, така че да не изпадаме в крайни оценки.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички материали от предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.

Още по темата

Тръмп не се отказва от максималния натиск срещу Иран

Тръмп заяви, че САЩ ще преговарят с Иран следващата седмица

Марин Русев: Русия е близо до разцепление, ако не укрепи икономиката си

Милен Керемедчиев: Путин иска да тества чл. 5 на НАТО