Отливът на капитал от Русия се забавя

През 2015 той спада до $56,9 млрд. при $153 млрд. година по-рано

08:24 | 19 януари 2016
Автор: Виргиния Стаматова
Снимка: Jason Alden/Bloomberg
Снимка: Jason Alden/Bloomberg

Излишъкът по текущата сметка на Русия се е подобрил през 2015, а отливът на нетен капитал се е понижил с почти две трети. Това подчертава ролята на по-слабата рубла за смекчаване на влиянието от спада на цените на петрола, съобщава Investor.bg.

Предварителните данни по платежния баланс, публикувани от централната банка в понеделник, показват, че излишъкът по текущата сметка е нараснал до $65,8 млрд. през 2015 от $58,4 млрд. през 2014.

Отливът на нетен капитал се е понижил до $56,9 млрд. през 2015 спрямо $153 млрд. през 2014.

През четвъртото тримесечие излишъкът по текущата сметка е бил $13 млрд. спрямо $7,5 млрд. през третото тримесечие. Отливът на нетен капитал е достигнал $9,2 млрд. спрямо прилив от $3,4 млрд. през последното тримесечие.

„Текущата сметка изглежда силна“, казва Дмитрий Полевой, главен икономист за Русия в ING Bank. „Все още виждаме ефектите, които пазарът очаква на фона на спада на рублата и икономическата рецесия“.

Въпреки че по-ниските цени на петрола доведоха до остър спад на приходите от износ миналата година, това отчасти е било компенсирано от по-нисък внос, тъй като по-слабата рубла и по-ниските приходи са накарали руснаците да ограничат разходите си за вносни стоки.

Подобряващият се платежен баланс е в рязък контраст със ситуацията през 2014, когато резервите на централната банка се свиха със $107,5 млрд., докато Русия се бореше както със сриващите се приходи от износ, така и със засилен отлив на капитали.

През 2015 резервите са се повишили с $1,3 млрд., показвайки, че отливът на нетни инвестиции са съпътствани до голяма степен от нетна печалба от търговия и чужди инвестиции.

В свое изявление централната банка казва, че подобрението на текущата сметка отразява по-малък дефицит по приходи от услуги и инвестиции, включително по-ниски плащания по дълг заради спада на държавното дългово бреме.

Тя заявява още, че по-голямата част от отлива на капитали отразява плащанията по частния външен дълг – контраст спрямо предишната година, когато изходящите потоци включваха и значителни преки инвестиции от чужбина и закупуването на чужда валута от населението.

Централната банка казва още, че най-значителната част от намаляването на отлива на капитал се дължи на банки, които понижават външните си задължения, като други сектори са принудени да изкупуват чуждестранните пасиви докато в същото време е практически невъзможно да изградят чуждестранни активи.