Управителят на Израелската централна банка Амир Ярон казва, че войната с Иран за ограничаване на военната и ядрената му програма ще подобри дългосрочните икономически перспективи на Израел.
В сряда пред телевизия Bloomberg ръководителят на израелската парична политика заяви, че това ще бъде особено важно, ако правителството на страната му успее скоро да прекрати войната в Газа.
„Пазарите сигнализират, че геополитическият риск за Израел е значително намален“, каза Ярон, визирайки последиците от 12-дневната кампания срещу Иран. Ако войната в Газа бъде „разрешена по устойчив начин, ще имаме ясен път за Израел да се върне към потенциалната си траектория за растеж - и може би дори отчасти да навакса изоставането“.
Премиите за пазарен риск на Израел намаляха тази седмица след американските удари по иранските ядрени съоръжения през уикенда и прекратяването на огъня, обявено от президента на САЩ Доналд Тръмп във вторник.
По данни на Bloomberg шекелът е най-добре представящата се валута в света от края на миналата седмица, като поскъпна с 2,5% до 3,40 спрямо долара. Спредът за петгодишните израелски суапове за кредитно неизпълнение - използвани от някои търговци за хеджиране срещу фалити - спадна до около 95 базисни пункта от 112 базисни пункта.
Многостранният конфликт, който започна с нападението на „Хамас“ през октомври 2023 г., натовари финансите на Израел и натовари икономиката му.
Рейтингът на страната беше понижаван няколко пъти, а бюджетният дефицит и заемите се увеличиха.
Ярон, който по закон е и главен икономически съветник на правителството, заяви, че Израел вероятно ще трябва да увеличи дефицита си за тази година. Одобреният през март бюджет предвиждаше целеви дефицит от 4,7% от брутния вътрешен продукт.
Израел изстреля първоначален залп от безпилотни самолети и ракети по Иран на 13 юни и двете страни редовно си разменяха огън, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп не обяви прекратяване на огъня в ранните часове на вторник. Целта на правителството на министър-председателя Бенямин Нетаняху беше да ограничи ядрения потенциал и резервите от балистични ракети на заклетия си враг. Макар че страната все още оценява степента на постиженията си, изглежда, че военните сили на Иран са значително деградирали, а атомните му обекти са повредени.
Кратката кампания вероятно е струвала на Израел 1% от БВП, или около 20 млрд. шекела (5,9 млрд. долара), каза Ярон.
Война в Газа
Израел все още се сражава с „Хамас“, една от съюзническите на Иран бойни групировки, в Газа и няма признаци, че войната ще приключи скоро. Ако това стане, „това, разбира се, открива още по-големи икономически перспективи“, каза Ярон.
„Израел ще трябва да преоцени приоритетите си“, каза управителят, визирайки необходимостта да се поддържа „отговорно фискално състояние“ чрез поддържане на здравословен баланс между гражданските и отбранителните разходи
Шекелът е най-добре представящата се валута в света тази седмица | Поскъпването му се дължи на ударите на САЩ по Иран и последвалото прекратяване на огъня
Миналата година военните разходи на Израел са нараснали с 65% до 47 млрд. долара по данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира миналата година (СИРПИ). Изчисленията на инстиута показват, че страната е с най-големи разходи за отбрана на глава от населението в света.
„Ако геополитическата ситуация се подобри, това може би ще позволи известно разместване между разходите за отбрана, гражданските разходи и може би по-малко увеличение на разходите за отбрана“, каза Ярон.
От началото на 2024 г. централната банка задържа основния си лихвен процент на равнище 4,5%. Ярон заяви, че паричните власти трябва да претеглят два противоположни фактора за бъдещите решения за лихвените проценти: поскъпването на шекела и недостига на работна ръка поради това колко работници служат в резервите на армията. Първият би трябвало да намали инфлационния натиск, докато вторият прави обратното. В момента годишната инфлация в Израел е 3,1%, което е над официалната цел от 1% до 3% и продължава да е така от юли миналата година.
„Кое от тези две неща ще се прояви и на какъв етап, все още е трудно да се разбере“, каза Ярон. „Все още смятаме, че след една година вероятно ще усещаме общите фундаментални сили, които тласкат инфлацията надолу, но какво се случва в по-краткосрочен план, е трудно да се каже.“