Путин приветства съюзниците си на парада в Москва въпреки украинските атаки
Зеленски посочи, че не може да гарантира сигурността на участниците в парада
Обновен: 14:02 | 8 май 2025
Президентът Владимир Путин е домакин на честванията в Русия по случай 80-годишнината от поражението на нацистка Германия във Втората световна война. Изходът от войната, която той започна в Украйна, обаче изобщо не е сигурен.
Китайският президент Си Дзинпин, бразилският лидер Луис Инасио Лула де Силва и словашкият министър-председател Роберт Фицо са сред лидерите на повече от 20 държави, които ще се присъединят към Путин на ежегодния парад на войски и военна техника по случай Деня на победата 9 май на Червения площад в Москва, съобщават от Кремъл. Лидерите на Египет, Венецуела, Куба, Виетнам и Зимбабве също ще присъстват, както и тези на бивши съветски държави като Казахстан и Узбекистан.
Победата на Съветския съюз с цената на 27 млн. жертви в така наречената Велика отечествена война от 1941 до 1945 г. е останала в общата памет на семействата в бившата комунистическа суперсила, която включва Украйна и Русия.
Кремъл все по-често се опитва да използва тази обща история, за да събере обществена подкрепа за инвазията на Путин в Украйна през февруари 2022 г., като невярно представя правителството в Киев като доминирано от „фашисти“ и представя руските войници като потомци на войските, които са се сражавали с нацистите. Това е така, въпреки че именно Русия предизвика най-тежкия конфликт в Европа след Втората световна война, като нападна Украйна и окупира част от нейната територия.
Макар че руснаците си спомнят за жертвите от Втората световна война за победата над Адолф Хитлер с „ужас и гордост“, възпоменанията на Путин „са налудничав начин да се оправдае настоящата агресия“, казва Андрей Зубов, руски историк, който в момента е гост-професор в университета „Масарик“ в Бърно, Чехия. „Ако той беше завладял Украйна за две седмици, нямаше да има препратки към Втората световна война“, каза Зубов. „Тъй като не е могъл, той се опитва да се опре на нея.“
Путин обяви тридневно прекратяване на огъня в Украйна от четвъртък за годишнината от Втората световна война, след като отхвърли опитите на американския президент Доналд Тръмп да постигне дългосрочно споразумение за спиране на войната в рамките на първите 100 дни от завръщането си в Белия дом. Безизходицата доведе до нарастващо разочарование в администрацията на Тръмп, която заплаши да се оттегли от преговорите и да обмисли нови санкции срещу Русия, ако скоро не бъде постигнато споразумение.
Разговорите за среща на високо равнище между Тръмп и Путин, на която Саудитска Арабия евентуално да бъде домакин, затихнаха, тъй като мирните преговори са в застой. Мълчание имаше и по предложенията, обявени в телефонен разговор през февруари, двамата лидери да посетят страните на другия.
Русия е поканила посланика на САЩ в Москва Лин Трейси на парада на 9 май, въпреки че не е ясно дали тя ще присъства, заяви пред репортери съветникът по външната политика на Кремъл Юрий Ушаков.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че Украйна не може да гарантира сигурността на чуждестранните официални лица, които ще присъстват на парада. Той призова Русия да приеме 30-дневно примирие и не се ангажира да отговори на 72-часовото прекратяване на огъня, обявено от Путин.
Путин и Си започнаха двустранни разговори в четвъртък, тъй като се стремят да преодолеят ръководения от САЩ световен ред в полза на многополюсен такъв. Русия и Китай имат „пълноценно партньорство и стратегически интереси“, заяви Путин. Китай „решително ще защитава“ своите интереси, както и тези на Русия и други развиващи се страни, каза Си.
Очаква се китайски войски да маршируват заедно с руски войници на Червения площад в петък - последната демонстрация на приятелството „без граници“, което двамата лидери обявиха малко преди началото на руската инвазия в Украйна.
В парада ще се включат армии от 13 държави, макар че според Ушаков сред тях няма да има севернокорейски войски. Това се случва, след като миналата седмица Путин благодари на Северна Корея за изпращането на войници, които да помогнат на руските войски да изтласкат украинските сили, окупирали част от руския граничен район Курск.
Фицо, единственият лидер на Европейския съюз, който планира да присъства, се оплака късно в сряда, че Естония не е позволила на самолета му да прелети през въздушното ѝ пространство до Русия. Във видеообръщение той нарече това „умишлен опит да се осуети посещението му в Москва“ и заяви, че работи по решение.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев отмени планираното си посещение в Москва, за да присъства на събития в собствената си страна, а президентът на Лаос Тонглун Сисулит също се оттегли, след като се разболя от Covid, съобщи ТАСС, като цитира Ушаков.
Макар Европа отбелязва победата във Втората световна война на 8 май 1945 г., официалната капитулация на нацистка Германия влиза в сила на 9 май в Москва. През 2023 г. Зеленски подписва закон, с който датата на възпоменание в Украйна се променя на 8 май, както се чества и от европейските ѝ съюзници.
Русия и Украйна продължиха да нанасят въздушни удари срещу столиците си преди сключеното от Путин примирие, като тази седмица Москва и нейните предградия бяха подложени на три атаки от украински дронове. Руски официални лица уведомиха, че достъпът до интернет в Москва може да бъде ограничен като част от мерките за сигурност, а жителите съобщиха за прекъсвания на услугата по време на репетициите за парада на Червения площад.
Администрацията на Тръмп заяви, че е склонна да признае руското владение на Крим - черноморския полуостров, който Путин заграби от Украйна през 2014 г., и предложи замразяване на войната до голяма степен по сегашните бойни линии, което да предаде на Москва ефективен контрол върху окупираната украинска територия. Тя също така посочи, че ще облекчи мащабните икономически санкции срещу Русия, и прие исканията на Путин Украйна да се откаже от целта си да се присъедини към НАТО.
Руските власти смятат, че „предимството е на тяхна страна“ и не бързат да постигнат споразумение, заяви Михаил Виноградов, ръководител на Фондация „Политика“ в Санкт Петербург.
„Русия е готова за политическо споразумение, при условие че интересите й бъдат взети предвид“, заяви Андрей Сушенцов, декан на Училището за международни отношения към държавния университет МГИМО в Москва. „Но тя също така е готова да постигне целите си с военни средства, независимо от външния натиск.“
Путин настоява Русия да получи пълен контрол над четири региона в Източна и Южна Украйна, които не са напълно окупирани, в рамките на всяко споразумение за прекратяване на войната.
„Изглежда, че Русия продължава да се придържа към максималистичните си планове в Украйна“, казва Мария Снеговая, старши научен сътрудник по въпросите на Русия и Евразия в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Най-вероятният начин на действие на Путин е да продължи да отлага преговорите, за да избегне пълното раздразнение на Доналд Тръмп, като същевременно засили натиска си върху Украйна.“
Все по-голям брой руснаци подкрепят мирните преговори с Украйна
Последните проучвания на независимия център „Левада“ показват, че около 60% от руснаците подкрепят мирните преговори, а около 30% са за продължаване на бойните действия, според Денис Волков, директор на социологическия център в Москва. Въпреки че умората на обществото от войната нараства, мнозинството смята, че решенията за преговорите трябва да бъдат оставени на Путин, каза той.
„Руските власти правят всичко възможно, за да поддържат усещането за нормалност“, а конфликтът е отстъпил на заден план в ежедневието на повечето хора, каза Волков.