Си ще посети Белград около годишнината от бомбардировката на посолството от НАТО

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. американски ракети убиха трима китайски журналисти при удар, който по-късно Белият дом нарече грешка и обвини за нея сгрешени карти.

11:21 | 24 април 2024
Обновен: 11:26 | 24 април 2024
Автор: Екип на Bloomberg News
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Очаква се президентът Си Дзинпин да посети Белград около 25-ата годишнина от смъртоносната американска бомбардировка на китайското посолство в града. По този начин той поставя акцент върху събитие, което предизвика антиамерикански протести у дома и да засили недоверието на Пекин към НАТО.

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. американски ракети убиха трима китайски журналисти при удар, който по-късно Белият дом нарече грешка и обвини за нея сгрешени карти.

Бомбардировката на Белград сближи Русия и Китай заради антиамериканските настроения, създавайки партньорство, което оттогава се засилва и предизвиква тревога на Запад. Нахлуването наредено от президента Владимир Путин в Украйна постави тези отношения под наблюдение, като САЩ и Европейският съюз засилиха натиска върху Си да ограничи подкрепата на Пекин за военната машина на Москва.

Министерството на външните работи на Китай не отговори веднага на въпросите за подробности относно пътуването на Си в Европа в извънработно време.

С посещението си в европейска държава, която не е приела западните санкции срещу Москва, Си ще даде „ясно да се разбере, че Китай ще застане до Русия и ще задълбочи партньорството им“, казва Нийл Томас, сътрудник по китайска политика в Центъра за анализ на Китай към Института за политика „Азиатско общество“

„Основната функция на тези близки отношения е да балансират срещу Америка.“

Към политическия театър се добавя и фактът, че Путин - най-дълго управлявалият руски лидер след съветския диктатор Йосиф Сталин - ще започне петият си мандат на 7 май.

Пътуването на Си в Европа, което включва спирки във Франция и Унгария, идва, след като германският канцлер Олаф Шолц този месец призова китайския лидер да убеди Путин да прекрати „безумната“ си война. Най-високопоставеният дипломат на Европейския съюз в Азия заяви, че подкрепата на Пекин за руския лидер е „голям проблем“, който застрашава връзките с блока.

Според „Wall Street Journal“ държавният секретар Антъни Блинкен ще изрази подобни опасения в Пекин тази седмица, когато САЩ подготвят санкции, насочени към китайските банки, подпомагащи руската армия.

След като през 2022 г. Путин започна пълномащабната си инвазия в Украйна, китайски официални лица многократно публично споменаха бомбардировката в Белград, като правителството на Си даде знак за солидарност с позицията на Русия, че агресията на НАТО по границите ѝ е наложила войната. През последните седмици Пекин отново спомена нападението.

Гън Шуан, заместник-посланик на Китай в ООН, спомена бомбардировката на посолството през март, като я нарече „грубо нарушение на суверенитета на Китай“ на заседание на Съвета за сигурност на ООН. Този месец той се позова на инцидента, когато осъди нападенията срещу посолството на Иран в Сирия.

След бомбардировката хиляди демонстранти в цял Китай се насочиха към посолствата и консулствата на държавите - членки на НАТО, като запалиха няколко американски знамена. Макар че тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън поднесе официални извинения дни по-късно, сред някои хора в Китай се запази подозрението, че инцидентът е бил умишлен. Ударът е извършен по време на военната кампания на НАТО, която накара Белград да изтегли силите си от Косово.

„Бомбардировката продължава да се възприема от много хора в Китайската народна република като нещо, което е било извършено умишлено, въпреки усилията на САЩ и НАТО да обяснят, че това е било инцидент“, казва Чон Джа Ян, доцент по политически науки в Националния университет на Сингапур, използващ пълното име на Китай.

Тъй като Пекин се оказва все по-изолиран в рамките на ръководената от САЩ система, той обединява усилията си с Москва, опитвайки се да изгради влияние с алтернативни блокове. НАТО осъди партньорството на Китай и Русия като оскърбление за международния ред, основан на правила, и заклейми Китай като „системно предизвикателство“ за алианса.

Връзките между Китай и Сърбия, която не е член на ЕС, се засилиха под ръководството на Си, дори когато по-широките отношения на Китай с Европа се разклатиха заради въпроси, свързани с правата на човека, и търговски спорове. През февруари сръбският президент Александър Вучич заяви пред китайски държавни медии, че „Тайван е Китай“, подкрепяйки претенциите на Пекин към самоуправляващия се остров.

Си за последен път посети Сърбия през 2016 г., когато стана първият китайски лидер, който изрази почитта си на мястото на бившето посолство. Той също така похвали гражданите на двете страни за тяхното „безстрашие срещу хегемонистичната сила“, според съобщения в държавните медии за пътуването.

През последните седмици най-големите икономики в света проведоха множество дипломатически разговори на високо равнище, чиято цел бе да поставят предпазни огради на отношенията между САЩ и Китай по време на американския изборен сезон, в който Пекин е основна цел.

Въпреки това Си може да иска да напомни на местната аудитория, че остава твърд към Вашингтон, казва Доншу Лиу, доцент, специализирал в областта на китайската политика в Градския университет на Хонконг.

„Това може да е и сигнал към САЩ“, добави той, „да им каже: Искаме да направим компромис, но все пак ще покажем мускули, ако е необходимо.“