Бивш директор в Neuralink набра 41 млн. долара в търсене на лечение срещу епилепсия

Компанията смята, че в крайна сметка то ще може да лекува състояния като епилепсия, инсулт, деменция и травматични мозъчни увреждания.

20:37 | 25 януари 2023
Автор: Сара Макбрайд  
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Нова компания за изследвания на мозъка е набрала милиони долари за разработване и имплантиране на малки електронни устройства в човешкия мозък. Един от нейните създатели е сред основателите на мозъчния стартъп на Илон Мъск Neuralink.

Precision Neuroscience Corp. планира да обяви в сряда, че е набрала 41 млн. долара за разработване на мозъчни импланти, насочени към труднолечими заболявания като епилепсията. Това е допълнение към 12-те милиона долара, които базираната в Ню Йорк компания вече е набрала - сигнал, че инвеститорите все още се вълнуват от стартиращите компании в областта на мозъчните технологии въпреки цялостния спад в технологичния сектор. 

Съосновател на Precision е Бенджамин Рапопорт, който е член на екипа на основателите на Neuralink Corp. Рапопорт напусна компанията на Илон Мъск през 2018 г. и основа Precision Neuroscience през 2021 г. заедно с Майкъл Магер, инвеститор с голям опит в инвестирането в дялов капитал.

Precision има за цел да постави сензори точно под черепа на хората - върху мозъчната тъкан, но без да прониква в нея - и да използва имплантите за лечение на неврологични заболявания. Стартъпът се присъединява към множество компании в нововъзникващата област на мозъчно-компютърните интерфейси - сектор, който е набрал 274 млн. долара миналата година, според данни на PitchBook. За сравнение, пет години по-рано те са били 170 млн. долара.

Neuralink на Мъск е най-известната компания в този сектор. По време на презентация през есента Мъск заяви, че очаква първото устройство на Neuralink да бъде вградено в човешки череп след около шест месеца, въпреки че компанията не успя да постигне няколко по-ранни цели. Технологията на Neuralink обещава да позволи на хората с парализа да управляват външно устройство, например клавиатура, директно чрез мозъка си.

Устройството на Precision ще бъде по-малко инвазивно. То ще изисква минимална хирургическа намеса в черепа, като в костта ще бъде направен малък процеп - с диаметър около 2 см и ширина 400 микрона, за да могат лекарите да прокарат група сензори, наречени масив. Устройството ще бъде разположено под защитната мембрана, известна като твърда мозъчна обвивка, върху същинската мозъчна тъкан. През прореза ще преминава малка група проводници, които ще свързват сензорите с електрическа верига, която в окончателния си вариант ще се намира извън черепа, но под кожата.

"Подходите, които ми харесват, са неинвазивните или минимално инвазивните технологии", казва Ерик Атиас от Forepont Capital Partners, който ръководи кръга на финансиране на Precision и e част от борда на директорите. "Те могат бързо да бъдат пуснати на пазара".

Атиас е инвеститор и в Synchron, компания, която се стреми да имплантира устройства в мозъка чрез кръвоносни съдове, без да се налага хирургическа намеса в самия мозък.

Един от постоянните въпроси сред стартиращите компании е дали да проникнат в мозъчната тъкан. Имплантирането на чипове там крие рискове, но привържениците му твърдят, че възможностите, които то позволява, си заслужават. Колкото по-близо са чиповете до невроните, толкова по-точно могат да бъдат насочени към тях.

Неврохирурзите, които предпочитат по-малко инвазивен подход, казват, че могат да получат необходимите им подробности по други начини. Главният изпълнителен директор на Precision Neuroscience Магер казва, че устройството е достатъчно близо до мозъчната тъкан, за да работи на високо ниво.

"Електродите буквално се докосват до мозъка", казва Магер. "Няма нищо между мозъчната тъкан и самите електроди." Тези специализирани електроди са сензори - не от типа на жадните за енергия чипове, използвани в мобилните телефони или компютрите. Тяхното разположение на повърхността на мозъка означава, че имплантът на Precision ще бъде сравнително лесен за отстраняване, което дава на компанията достъп до по-опростен регулаторен процес, каза той.

Новите средства ще помогнат на Precision да премине през този регулаторен процес и да работи за поставяне първия си имплант в човек, за който ще кандидатства тази година, каза Магер. Досега Precision успешно е тествала устройството си при прасета. Компанията смята, че в крайна сметка то ще може да лекува състояния като епилепсия, инсулт, деменция и травматични мозъчни увреждания.

Миналата година Precision нае Крейг Мермел от Alphabet Inc. за главен продуктов директор и Дан Триеч от Apple Inc. за главен софтуерен архитект. Към кръга на финансиране се присъедини и отделът за рисков капитал на Mubadala Capital.