Украйна ще поиска мораториум върху плащания по чуждестранния си дълг

Украйна планира да предприеме първа стъпка към преструктуриране на чуждестранния си суверенен дълг, защото правителството се готви за дълга война с Русия, пише Financial Times.

В сряда финансовото министерство поиска от чуждестранните частни кредитори да разрешат отлагане на дълговите плащания, според източници с информация по темата. Украинската медия Economic Truth предаде във вторник, че правителството е одобрило искане за мораториум върху плащанията за период от 2 години на еврооблигации за 3 млрд. долара. Преструктурирането им ще се счита за изпадане на Украйна в неизпълнение.

Този ход бележи обрат в политиката на Киев. Откакто Русия започна пълномащабната война срещу Украйна в края на февруари, страната настояваше, че ще погасява всички свои задължения, за да поддържа доверието на международните инвеститори и запази достъпа си до капиталовия пазар, независимо от натиска от някои официални кредитори да забави плащанията.

От февруари насам, Украйна е платила близо 1 млрд. долара за лихви и главници за външни кредитори, като същевременно е молила съюзниците си за финансова помощ, за да запълнят бюджетен дефицит в размер на 5 млрд. долара месечно.

Финансовата подкрепа се увеличи от май насам, но Киев все още разчита на централната банка да изкупува дълга на правителството като продава чуждестранните резерви на страната или печата още пари, като така рискува да даде началото на инфлационна спирала.

В интервю за Financial Times в Киев ден преди обявлението за преструктуриране, украинският финансов министър Сергий Марченков заяви, че за страната е „много рисковано“ да разчита, че централната банка ще продължи да монетизира държавните задължения още дълго време.  

Той призова и Международния валутен фонд (МВФ) да договори нов спасителен пакет на стойност няколко милиарда долара за страната.

„Ние сме готови за такава дискусия“, каза Марченко. „Вярвам, че и  МВФ също. Вярвам, че можем да ускорим преговорите. Трябва да разберем какво да правим през 2023 г." Марченко отказа да коментира евентуален фалит.

Преструктурирането изглежда вероятно, след като миналата седмица енергийната компания Нафтогаз стана първата държавна организация, която иска да преструктурира дълга си. Нафтогаз не е трябвало да го прави, но е получила такива нареждания от правителството, според хора, запознати с процеса на вземане на решения.

Обратът на Киев беше сигнализиран и от Олег Устенко, икономически съветник на президента Володимир Зеленски, който каза пред новото издание RBC Украйна на 9 юли, че забавянето на обслужването на дълга е оправдано.

„Когато войната продължава вече пети месец, когато не се знае точно кога ще свърши, тогава е нелогично да се притеснявате, че няма да можете да излезете на пазари за заемане на чужд капитал за следващата година или дори две години“, каза Устенко.

Марченко каза, че бюджетната криза в Украйна е „доста стабилна“. Страната все още се нуждае от 5 милиарда долара на месец, за да покрие дефицита си. Западните партньори и международните финансови институции предоставиха 4,4 милиарда долара, но те щяха да изпратят „по-малко от 4 милиарда долара“ през юли отчасти поради закъснения в ЕС при изплащането на обещания пакет от помощ от 9 милиарда евро.

Марченко каза, че макар да е нормално Националната банка на Украйна (НБУ) временно да монетизира държавния дълг по време на война, това няма да е устойчиво за дълго време.

„Рисково е, ако е дългосрочно или с висока амплитуда. През 2023 г. трябва да избегнем печатането на пари от НБУ“, каза той.

Марченко каза, че правителството трябва да намали разходите, за да овладее дефицита, но е трудно да се намерят спестявания, когато по-голямата част от разходите отиват за социални плащания, военни разходи и лихви по дълга.

Икономисти предупредиха, че Украйна върви към финансова криза, освен ако не ограничи дефицита и не девалвира своята валута, гривната.

В статия, публикувана по-рано този месец, Олег Чурий, бивш заместник-управител на централната банка, и Юрий Городниченко, професор по икономика в Бъркли, казаха, че макроикономическата политика е неустойчива с фискално съкращаване, девалвация и по-високи мита върху вноса.

Чуждестранните резерви на Украйна може да паднат „опасно ниско“, ако НБУ продължи валутните интервенции, за да поддържа нивото на гривната и изплащането на външния дълг.

Марченко каза, че няма да коментира политиката на обменния курс, но каза, че правителството „разглежда някои възможни допълнителни мита за внос“, за да помогне за запазването на чуждестранната валута.