Образованост, енергийна ефективност, инфраструктура, технологии - средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат харчени заедно с привличане на инвестиции. На документа му липсва стратегическа острота, но трябва да отиде в Брюксел. Това заяви Юлиан Попов, съветник в Европейската климатична фондация, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Цялата прозрачност около обсъждането на Националния план показа, че България не просто като правителство, но и като обществени организации, научни звена и университети, няма достатъчния капацитет за развитие на подобен план", посочи Юлиан Попов

"Същата тази прозрачност обаче въвлече много други организации на работодатели и синдикати в задълбочено изследване на този план. Сега макар и да му липсва известна стратегическа острота, планът е значително подобрен и съдържа много добри измерения". 

"Липсва, разбира се, именно този елемент на лостовост и на катализиране на допълнителни средства, които впоследствие могат да бъдат добавени, както и остротата по отношение не само на образованието, но и на образоваността на всички поколения", допълни Юлиан Попов.

"Правилното нещо, което трябва да се направи, е планът в сегашния му вид да бъде изпратен за Брюксел". 

Съветникът в Европейската климатична фондация увери, че трансформирането и добавяне на различни направления не представлява проблем.

"Този тип планове не означават в никакъв случай какво Брюксел иска от нас  - Брюксел поставя някакви правила, но зависи изцяло от нас как ние ще ги приложим. С депозирането на плана в ЕК трябва да започне отново един отворен процес на уговаряне на детайли и специален фокус върху това как заложените проекти могат да мобилизират инвестиции".

По думите на Юлиан Попов тези 12 млрд. евро могат да мобилизират огромни инвестиции на тройна-четворна стойност от първоначалните средства. Също така могат да отместят икономическото развитие на България и да му добавят 2% растеж в средносрочен план, което да се превърне в устойчив и постоянен ръст.

"Теорията на тези планове е парите да бъдат изхарчени. Ние постоянно говорим за реформи, но основната идея на тези планове е да се хвърлят парите в икономиката. Въпросът е дали, хвърляйки парите в икономиката, което не е лошо нещо от гледна точка на този подход, бихме могли да направим и още нещо. Отговорът е положителен".

В разговора беше засегната и темата за допълнителните 9 млрд. лева заемен ресурс, до които България има достъп, но в Националния план за възстановяване и устойчивост не съществуват стъпки и проекти в посока на ползване на тези средства. 

"Това е огромна грешка, която не е само на правителството, а и на цялото общество. Ние сме изключително внимателни към заеми и бюджетни разходи, но също така не сме подготвени за подобни амбициозни проекти", коментира гостът.

"Ние трябваме да излезем от тази икономика на бурканите с парите за черни дни, заровени в градината. Не трябва да се страхуваме да посегнем към тези пари и заеми, както и към сегашните големи спестявания на българина и бъдещи такива от енергийната ефективност". 

"В момента България се намира в абсолютно уникална ситуация, в която разполага с невероятно голям паричен ресурс, но той не се харчи", добави още той. 

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да видите тук.