Браншът на търговците на нехранителни стоки се готви за въвеждането на еврото вече повече от година и половина. Асоциацията на търговците на нехранителни стоки, заедно със Сдружението за модерна търговия, работи в междуведомствената група за защита на потребителите и редовно внася експертни становища по Закона за въвеждане на еврото и по Наредба Н-18 за фискалните устройства. Чрез този диалог бизнесът е помогнал да се изчистят редица неясноти, което е от полза за потребителите. Това каза адв. Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциация на търговците на нехранителни стоки, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Въпреки въпреки дългата подготовка, в последния момент е внесен нов проектозакон, който задължава всички търговци да използват абсолютно еднакъв дизайн на ценовите етикети и удължава срока за двойното обозначаване до 31 декември 2026 г. Новите текстове изискват съкращенията „лв.“ и „€“ да са с еднакъв шрифт, поставени непосредствено до цената и на точно определено място. „ова не е препоръка, а законово задължение.
„Практическите последици за големите вериги са огромни“, коментира гостът. В магазините с по 70 000 артикула всеки етикет е отделен запис в софтуера, PDF файл за печат и физически носител на щанда. Ако крайният срок остане 8 август, всички етикети трябва да се препроектират, разпечатат и подменят за броени дни. „Това не е сменяне на стикер, а пълномащабна производствена операция“, подчерта Попов – ангажирани са графични дизайнери, IT специалисти, складови работници и продавачи, които трябва едновременно да свалят старите и да поставят новите ценници.
Според събеседника, шумът около спекулативното поскъпване вече създава инфлационен натиск. Клиентите, обезпокоени от политическите послания, купуват повече стоки за всеки случай, а чувствителното увеличение на заплатите излива повече средства на пазара. Еврото не е виновно – цените растат, защото расте търсенето.Прекомерната регулаторна активност може да доведе до изчезване на определени артикули, тъй като нито един търговец няма да продава под себестойността си.
Проектозаконът разширява правомощията на контролните органи да извършват проверки „абсолютно навсякъде“ – в магазини, складове и дори сървърни помещения. Инспекторите биха могли да изземват договори, ценови листи и софтуерни алгоритми под предлог за разследване на злоупотреби. „Ние не сме врагове на държавата и потребителите, но имаме дълг да пазим търговската си тайна“, заяви Попов. Опитът да се разкрият вътрешните механизми за логистика и динамично ценообразуване може да лиши фирмите от конкурентно предимство, градено с години.
Административното фиксиране на цени е несъвместимо със свободния пазар. Ако реалната себестойност и търсенето определят цена от пет лева, държавна намеса, която налага продажба за четири, ще доведе до дефицит. „Пазарът винаги си намира пролука“,отбеляза адвокатът, убеден, че истинският регулатор е конкуренцията: когато някой продава прекалено скъпо, друг ще внесе алтернативен продукт на по-ниска стойност и ще върне баланса.
Според Попов прибързаният начин, по който се прокарва законовата поправка, е вторият голям проблем. Проектът се внася без задължителното обществено обсъждане и без оценка на въздействието – процедури, които самият Закон за нормативните актове изисква. Той припомни, че експресни решения в миналото често са водели до хаос и прекомерни разходи.
Банковите институции планираха още през август да сключват договори за стартови пакети евро, но една от водещите банки вече отложи процеса, позовавайки се на „неясна нормативна рамка“. Попов предупреди, че ако евромонетите и банкнотите стигнат до търговците едва на 15 декември, логистиката ще съвпадне с Черния петък и коледните кампании – точно когато оборотът и нуждата от дребни пари са най-високи.
Въпреки нормативната неяснота, асоциацията си е написала домашното. В магазините вече има разяснителни табла, калкулатори на конверсията, двойни цени в онлайн-платформите, а персоналът е обучен. Промоциите също ще продължат, защото „за търговеца е важно стоката да се движи, а не да стои на склад“, обясни гостът. Ако обаче новите изисквания бъдат приети, ще се наложи втори кръг разходи – актуализация на ERP системите, пренаписване на етикетите и физическа подмяна по щандовете.
Страховете от объркване на потребителите са преувеличени. Ако сумата на касата не съвпада с очакваната, клиентът ще попита или просто ще се откаже от покупката. Попов призова държавата да заложи на ясна комуникация и постепенно свикване, вместо на крайни административни мерки. Той настоява, че търговската тайна е неразделна част от конституционно защитеното право на собственост. В пазарни условия е почти невъзможно да се докаже спекула, ако зад повишената цена стои реално търсене.
Членовете на асоциацията не се безпокоят от евентуални нови мита между ЕС и САЩ, тъй като влиянието им върху българския пазар на нехранителни стоки е ограничено. Истинското предизвикателство идва отвътре – променливи правила, кратки срокове и опасност от прекомерен административен натиск. „Държавата, бизнесът и потребителите трябва да вървят заедно напред, вместо да се конфронтират“, категорчиен е гостът.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.