Циментовата и пивоварната индустрия към момента са единствените работещи напълно след масовата приватизация у нас. Заводите претърпяха огромно технологично изменение, за да бъдат по-ефективни и да срещнат всички изисквания от ЕС. Инвестицията в „Девня Цимент“ към днешна дата възлиза на над 200 млн. евро. Проектът Anrav CCUS ще позволи на нашия завод да стане първия въглеродно-неутрален завод в Източна Европа, като е първият за региона и един от седемте активни проекта в момента. Това заяви Константин Божинов, ръководител на проекта на Anrav CCUS в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

През 2014 г. беше пусната изцяло нова супермодерна суха пещ за производство на клинкер и смеем да твърдим, че имаме един от най-хубавите заводи в цялата група на Heidelberg Materials, но нашите конкуренти също направиха огромни инвестиции в техните заводи за цимент, посочи Божинов.

„Към днешна дата циментовите заводи по-скоро приличат на паркове, отколкото на мръсни производствени площадки.“

Циментовата индустрия е отговорна за около 8% от глобалните емисии. Това ни прави едни от най-критичните генератори на въглеродни емисии. От друга страна, отчитайки всички глобални трендове за урбанизация и всичко, което предстои като Зелената сделка и озеленяване на икономиките, минава през критична инфраструктура, която трябва да бъде построена. Цялата ключова инфраструктура следва да бъде с намален въглероден отпечатък, за да може да позволи да намалим средната температура, която поддържа земята, каза Божинов.

Стъпките за декарбонизиране на циментовата индустрия в Европа и най-напредналите страни започнаха преди около 25 години. Това е и традиционно тежко производство, което много бавно внедрява иновации.

Интересното е, че приближавайки 2030 г. - когато се очакват резултати от Зелената сделка, сме принудени да ускорим тези процеси драстично. Циментовата индустрия е единствената тежка такава, която преди 20 години заяви, че ще се декарбонизира, припомни още Божинов.

Във връзка с целта Европа да стане климатично неутрална до 2050 г. Божинов посочва, че циментовата индустрия има готовност да постигне резултатите, които са обявили до 2030 г. - да намалят с 50% въглеродния отпечатък на циментовото производство сравнение с 90-та година.

Значението на проекта Anrav CCUS е улавяне, оползотворяване и съхраняване на въглерода от индустриалния процес, за да не отива в атмосферата, последващото му транспортиране и нагнетяване в старото газово находище, обясни ръководителят на Anrav CCUS.

Според Божинов циментовата пещ има някои уникални преимущества. Първата стъпка в карбонизацията е замяната на традиционните горива ( газ, въглища, петрококс) с нови алтернативни горива, които обикновено са произведени от различни отпадъчни потоци. Само 30% от емисиите, които циментовите заводи на „Девня Цимент“ генерират са свързани с горивен процес, останалите 70% са т.нар. технологични емисии.

„Въглеродният диоксид е ресурс, който е един от замърсителите, но е единственият, който може да се третира и от него да се произвеждат различни видове продукти в последствие.“

Проектът Anrav CCUS ще струва около 750 млн. евро, като в края на миналата година получихме безвъзмездно финансиране по фонд „Иновации“ в порядъка на около 190 млн. евро, което представлява 30% от капиталовите разходи, обяви Божинов.

Какви ще бъдат ефектите за околната среда от осъществяването на проекта?

„Предизвикателството пред нас е да преосмислим начина на производство, потребителските навици и да обърнем наопаки целия бизнес модел, който имаме.“

Пред „Дневня Цимент“ не стои въпросът дали искаме да си преправим бизнес модела, а на нас ни се налага поради идващата Зелена сделка. Проектът цели да се избегнат глобите, които иначе биха наложили от ЕК за около 80 евро на въглеродна емисия, заяви Божинов.

Ръководителят на проекта отбеляза, че за тях съхранението на въглероден диоксид не е цел. С идването на Зелената сделка технологиите за утилизация ще получат финансиране и все повече ще се разглеждат като възможност.

От въглероден диоксид биха могли да се произвеждат различни видове зелени горива, към които цялата авиация планира да се ориентира. За компанията е приоритет да намерят партньори, които ще позволят вместо да съхраняват въглеродните си емисии в даденото находище, да ги предават към някого, който ще ги утилизира и произведе следващ продукт.

На теория първият ефект от проекта трябва да дойде между 2035-2040 г., защото през 2050 г. Европа очаква, че ние ще сме там. Стои въпросът обаче, доколко Европа ще се справи с предизвикателството на Зелената сделка, коментира Божинов.

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.​