Цената на петрола претърпя едно много сериозно понижение в последния един месец - 20% само в рамките на 30 дена. Основните фактори, които причиниха удара, който черното злато претърпя, бяха три. Първият и най-основен са страховете, които щамът Делта на COVID-19 предизвиква. Неговото разпространение е непрогнозируемо и не се знае къде и колко силно ще удари. Вторият фактор е слабият икономически растеж, който се очаква. Надеждите за възраждане и икономически подем, които имаше за следващите тримесечия на 2021 г., очевидно няма да се оправдаят. Третият фактор от този порочен триумвират е постоянното поскъпване на долара. Съвкупната сила на тези три фактора притискат цената на петрола надолу. Това заяви Борис Петров, собственик на FXTrading и финансов анализатор в Admiral Markets, в ефира на “В развитие” с водеща Вероника Денизова. 

“Основният фактор е Делта варианта на ковид. Страховете за нов локдаун в различните страни са основната причина цената на петрола стремглаво да пада. При първите локдауни за първи път в историята видяхме негативни цени на петрола и това само преди година и три месеца.” 

Към момента петролът бележи ръст в цените и при двата си основни сорта от 3%. Борис Петров обаче смята, че покачването е само временно. Причината е, че в момента е последната част на силния период на годишния цикъл, който наблюдаваме с горивата. Традиционно в есенно-зимния период цените на петрола падат. Въпреки това в средносрочен и дългосрочен план експертът предвижда сериозно покачване, като дори прогнозира рекордно високи цени на дериватите през 2022 г. Това може да окаже неблагоприятен ефект върху останалите пазари и не е много желателно да се случва.   

“Когато петролните акции са водещи, останалите имат проблеми.” 

Експертът предвижда, че след като премине есенно-зимният период на 2021 г. цените ще се покачат изключително много, което ще бъде породено главно от политиката на Байдън и на Европейския съюз за зелена енергия. Добиването на петрол на територията на ЕС ще бъде силно ограничено, което ще наложи силно търсене за внос. За сметка на това интересите на OPEC са такива, че за тях ще бъде най-изгодно да държи цените възможно най-високи. 

“Международната енергийна агенция и OPEC прогнозират, че ще има много силно търсене на петрол до 2026 г. Да не говорим, че запасите са ограничени. Като цяло фундаментът за покачване на цените на петрола е изключително силен и това е проблем.” 

Тези проблеми ще се изразят основно в инфлацията. Борис Петров посочва, че инфлацията в САЩ е вече 5%, като се очаква скоро да видим подобен ръст и в Европейския съюз. Тя ще сложи прът в колелата на икономическия растеж. Освен това високите цени на дериватите ще създадат огромен проблем за повечето производства, защото петролът фигурира като част от производителния процес почти навсякъде. Предприятията ще имат нужда от петрол за своята продукция, но няма да могат да повишат цената на продукта, обяснява експертът.  

Припомняме, че след двумесечно дъно цените на петрола паднаха до 68 долара за Brent и 65 долара за WTI. Този спад бе последван от бързо възстановяване, при което цените скочиха до 74 долара за Brent и 72 долара за WTI. Възходът не продължи дълго и след него отново започна спад, който проби юлското дъно. Борис Петров коментира, че е напълно възможно заради горепосочените 3 основни фактора цената не петрола да падне още малко и да достигне ценови диапазон от 55 до 60 долара. 

“Този ценови диапазон е много подходящ за покупки от страна на инвеститорите, като тук става въпрос за дългогодишни инвеститори, които искат да вложат парите си в тези активи за поне 2-3 години.” 

Към сбора от фактори, които оказват влияние на цената на петрола, влиза и желанието на Либия, страна членка на OPEC, да увеличи петролните си добиви с почти 40% спрямо сегашните показатели. Вдигането на производителността до 1 800 000 барела при средна цена за барел от 60 долара би генерирало 35 млрд. долара, с които държавата ще може да финансира проектите си и да смени старата инфраструктура за добив на петрол. Борис Петров обаче е скептичен за постигането на целите, които африканската държава си е задала. Дори при тяхното хипотетично изпълнение не се очаква либийски петрол да залее пазара и да окаже влияние на цените на дериватите, смята той. 

“Либия има сериозни проблеми с добивната инфраструктура, както и с политическата стабилност. Няма очаквания те да са някакъв решаващ фактор.” 

Според Борис Петров, единствено сериозна ескалация на щама Делта може да накара OPEC+ да се откаже от покачването на цените на петрола, което бе обещала. При липсата на сериозни ескалации, а и тук трябва да се сложи много ясна дефиниция кое е сериозна ескалация, само тогава обединението на добиващите петрол държави би било склонно да запази цените такива, каквито са в момента.

Целия разговор вижте във видеото. 

Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.