В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

България има сериозен принос за лунните изследвания

Д-р Светослав Александров, създател и администратор на блога КОСМОС БГ, В развитие, 16.07.2020

12:54 | 16 юли 2020
Обновен: 18:30 | 16 юли 2020
Автор: Стефимир Гроздев

През миналата година израелците изстреляха космическия апарат „Берешит“. Камерите му са построени от фирма, основана от българи. Приносът ни за изучаване на Луната количество не е голям, но все пак е сериозен, заяви д-р Светослав Александров, създател и администратор на блога КОСМОС БГ, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

Гостът припомни, че български прибор е летял до Луната и през 2008 г., за да измери космическата радиация там.

Ценното полезно изкопаемо на Луната е изотоп на хелия - хелий-3.

Експертът е скептичен по отношение на възможностите за добив на полезни изкопаеми на Луната в обозримо бъдеще. Причината е, че термоядрената енергетика все още не е достатъчно развита, за да позволи икономически оправдано използване на хелий-3, стана ясно още от думите на д-р Александров.

"Десетилетия, дори столетия биха могли да костват усилията за комерсиализиране на термоядрената енергия. Не сме стигнали до етапа на реалното ѝ практическо приложение".

"Не знаем какво количество хелий-3 има на Луната... Цената за изстрелване е висока, ракетите са скъпи", каза още гостът.

По думите на д-р Александров двупосочен полет изисква огромно количество енергия и не е ясно дали ще има възвръщаемост на финансите.

"Радиацията на Луната не е непреодолим проблем - тя е от различен характер спрямо опасните гама лъчи. Опасни са периодичните слънчеви изригвания".

Гостът подчерта, че лунният прах представлява сериозна пречка, за чието отстраняване следва да се работи.

По темата за борбата за надмощие на лунната повърхност Александров обясни, че западните държави и САЩ са с предимство. Той добави, че междувременно японците ще построят мобилна изследователска база, която ще се придвижва до Луната.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" вижте тук.