Икономическата история на България след обявяването на Независимостта е смесица от временни трудности, примери за предприемачески успех и провал, поява на първите акционерни дружества, силно кооперативно движение, но и зависимост от външни пазари и чужди капитали. Независимостта сама по себе си не променя рязко стопанския живот, но е резултат от дълъг процес на развитие и стъпка в посока към модернизация. Тази тема коментира проф. Пенчо Пенчев, преподавател по стопанска история и ръководител Катедра „Политическа икономия“ в УНСС, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

„Независимостта не носи нещо допълнително на българската икономика, а е резултат на три десетилетия икономическо развитие.“

Ефектите от Независимостта

Проф. Пенчев разказа, че в макроикономически план, българската икономика след 22 септември 1908 г. не претърпява резки промени, а структурата на стопанството остава почти непроменена. Дори настъпват някои негативни последици като затварянето на границите с Османската империя, която до този момент е била най-важният търговски партньор на Княжеството.

„Затварянето на границите за няколко месеца между България и Османската империя води до временни затруднения, които след това са преодолени.“

Предприемачеството в периода до 1945 г.

В стопанската история на Третото българско царство не можем да говорим за консолидация на предприемаческата прослойка, а за отделни личности и дружества, които успяват да се ориентират добре, коментира преподавателят.

„Предприемаческата прослойка у нас са наистина изключителни хора, но в никакъв случай не са светци. Въпреки всичко личните им съдби, са безкрайно интересни и виждаме с какви трудности са трябвало да се справят.“

Той даде пример със Застрахователно дружество „България“, основано още през 1891 г., което успява да преодолее конкуренцията от Румъния и да се превърне в първата компания, която набира капитал чрез публично предлагане на акции.

Капиталови пазари и кооперативното движение

В този период се учредява и Софийската фондова борса, създадена през 1914 г. Самото ѝ създаване е белег за стремеж към модерна пазарна икономика, заяви проф. Пенчев, но добави, че добави, че избухването на Първата световна война и последвалите национални катастрофи възпрепятстват нейното развитие.

Тези фактори възпрепятстват превръщането ѝ във фактор за стопански просперитет – акционерните дружества в България са с малък капитал, а България е зависима от чужди пазари и инвестиции.

„Предприемачът Иван Бурджев, чиято фабрика произвежда каси за съхранение на пари, се сблъсква с недоверието как така в в България можем да очакваме наличието на предприемач, който да произвежда нещо по-добро от Европа в сферата на металообработката. Той не превръща фабриката си в акционерно дружество, а в един момент тя трансформира в кооперативна фабрика.“

За сметка на това обаче, кооперативното движение е много силно, макар и двулико, коментира професорът. То дава възможност на бедна икономика като нашата да акумулира капитал чрез микроспестявания и доброволно обединение, но често се превръща в зависимо от държавата явление за получаване на евтини кредити без реална стопанска дейност.

„Няма друг начин да се събере капитал и да има някакъв елемент и на социална справедливост в стопанската дейност. Обаче с прекаленото разчитане и обвързване с държавата се получава се брак по сметка.“

„Икономика на длъжниците“

Някои изследователи наричат това явление „икономика на длъжниците“. По думи на проф. Пенчев Голямата депресия от 1929-1933 г. показва ясно проблема – мнозина фалират, защото не могат да обслужват заемите си. Въпреки това, парадоксално, най-добрите макроикономически години след Освободжението идват през втората половина на 30-те години, когато Нацистка Германия изкупува почти всичко, което произвеждаме, държавата играе все по-голяма роля, а предприемачеството е изтласкано на заден план.

Още по темата

Кои са добрите бизнес примери след Освобождението и какво може да научим от тях

Поучителните истории на българските предприемачи от миналото

Съединението дава увереност на българските политици да търсят външни заеми