Черната металургия в България може да се насочи към отбранителната индустрия, за да може да реализира продуктите си. Целта е от една страна да намерим възможност да продаваме продукцията си, а от друга да си осигурим на отбраната автономия и независимост от външни пазари – нещо много важно в условия на търговската война между САЩ и Китай, в която Европа неизбежно е въвлечена. Това каза д-р инж. Никола Рангелов, председател на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Той посочи, че от сектора са готови да разработят нужните сплави, за да направят българската отбранителна индустрия независима от трети страни. Причината за този завой се дължи на дъмпинга на стомана от страни извън ЕС, което води пряко до големи спадове в сектора.

„В черната металургия наблюдаваме спад от 10-15, дори 30% през последните години. Това е страшно. Губят се работни места и пазарни позиции. Генералният директор на Eurofer неведнъж е критикувал Европейската комисия за липсата на реални мерки. Имаме стратегии и планове за стоманата и металите, но за съжаление всичко остава на хартия.“

Рангелов заяви, че вносът от трети страни се извършва по нелоялни практики – стоманени изделия се декларират с други митнически тарифни номера и заобикалят квотите. От всичко това страдат българските заводи. Гостът настоява за пълното премахване на квотите и по-силна регулация върху пазара.

„Въобще не трябва да има квоти и в плановете на ЕС се обсъжда да няма такива. Нужно е да се намери друг механизъм, който да защитава европейското производство, а не да се либерализира напълно пазара.“

В същото време на европейско ниво се наблюдава вълна от канадски алуминий, първоначално насочен за САЩ. Рангелов коментира, че виждаме косвени ефекти от митата на Тръмп – след като канадските производители са загубили достъп до американския пазар, значителни количества алуминий се насочват към Европа, което заплашва индустрията на континента.

За България обаче това не е непременно негатив, заяви той. „Ние не произвеждаме първичен алуминий, а основният ни завод купува алуминиеви блокове за прокат и изделия. Ако цените на суровината паднат, това може да даде ценово предимство за българските производители.“

Освен това, събеседникът не вижда сериозни сътресения на пазара поради все още сравнително ниските количества.

„Не е толкова страшно. Количествата, за които говорим в случая с Канада – около 200-250 хил. метрични тона (бел. ред. при общо произведени 2,7 млн. метрични тона през 2023 в ЕС) – не са достатъчно големи, за да окажат сериозно влияние на цената, но за съжаление, това, което сега наблюдаваме при алуминия, утре може да се окаже и за медта. Тогава вече ще имаме проблем.“

Как могат да се възползват българските предприятия от Акта на ЕС за суровините от критично значение и може ли Европа да постигне суровинна независимост от Китай? Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

ЕС закъснява с мерките в подкрепа на металургичната индустрия

Плановете за отбрана в ЕС съживиха инвестициите в металургичния сектор

Н. Рангелов, БАМИ: България е богата на редки минерални ресурси