Федералният резерв трябва да балансира между рецесия и хиперинфлация

Асен Стойчев, директор "Частно банкиране" във FiBank, "В развитие", 19.01.2022 г.

14:59 | 19 януари 2022
Обновен: 12:14 | 2 февруари 2022
Автор: Даниел Николов

Бързата промяна на политиката на Федералния резерв в САЩ през последните месеци - с очаквания за четири повишения на лихвения процент и спирането на покупки на облигации - вече поражда опасения за хиперинфлация или ударно първоначално повишение на лихвите с 50 пункта. Големите количества ликвидност, налети на пазарите от централната банка, са ограничили огромния ръст на безработицата, предотвратили са масови фалити на бизнеси и са гарантирали функционирането на финансовата система, но са създали дисбаланси, излишъци и балони във всички активи. Това коментира Асен Стойчев, директор "Частно банкиране" във FiBank, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Твърде вероятно е да сме видели пика на S&P 500 - индексът отбеляза връх на 4 януари тази година от 4818 и оттогава нещата тръгнаха в низходяща посока, но дори и спад около 5% не е много притеснителен. Нивата на индексите до скоро даваха лъжлива индикация къде е пазара. Голяма част от компаниите са далеч от реализираните си пикове от 2021 г. - близо 40% от компаниите в NASDAQ100 са под 50% спрямо върховите нива през миналата година, а самият индекс се движи около 9% по-ниско."

Големите технологични компании се представят изключително стабилно - петте най-големи компании са около 5% под върховите си стойности - и това маскира мечия пазар на акциите в САЩ, каза Стойчев.

Ако инфлацията се оттегли бързо до приемливи за Фед нива от 2.5%-3.5% до средата на годината, умереното вдигане на лихвите и постепенното намаляване на баланса на Фед няма да доведе до срив на пазарите и ще има достатъчна ликвидност въпреки затягането. "Това е позитивният, бичи сценарий, при който индексите ще останат на нива от началото на годината."

По-неблагоприятният сценарий - с вдигане на лихвите, свиване на баланса и спиране на покупките - става все по-вероятен, каза Стойчев. Това ще се дължи на съвкупност от по-упорита инфлация, дефицит на петрола, затворени пристанища в Китай заради коронавируса, повишаване на цената на труда и проблеми с набирането на персонал в САЩ.

"Това би довело до запазване на инфлацията на 7% и може би още по-високи стойности и още по-агресивни действия от страна на Фед, които ще предизвикат огромно сътресение на пазарите и може да доведат до обръщане на 180 градуса на политиката в дългосрочен план."

Близо сме до терминална стойност на лихвите, която би била фатална за обслужването на дълга на САЩ и може да предизвика рецесия, смята Стойчев,

"1%-1.5% са абсолютният максимум, които могат да бъдат постигнати в този цикъл на затягане." По-високи нива ще доведат доходността на 10-годишните ДЦК на нива около 2.5%, което ще има тежест от 3% от БВП - подобна ситуация е имало през 80-те години на миналия век, когато САЩ са имали бюджетни излишъци и икономиката е можела да обслужва дълга.

Политиката на Фед целѝ да се намери баланса между тези две крайни опции - на хиперинфлация и рецесия, каза Стойчев.

Най-негативният ефект от наливането на ликвидност от централните банки ще е засилването на неравното положение на различните обществени прослойки, което в дългосрочен план може да предизвика големи социални сътресения, смята Стойчев. 

В даден момент на банките може да се наложи отново да прибегнат до количествени улеснения и "печатане на пари", за да спасят пазарите, добави той.

Целия анализ на финансовите пазари може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.