В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

България е особено уязвима на руска пропаганда, но и влиянието на Китай расте

Горан Георгиев, анализатор в програма "Сигурност" на Центъра за изследване на демокрацията, "В развитие", 23.12.2021 г.

17:20 | 23 декември 2021
Обновен: 17:20 | 23 декември 2021
Автор: Даниел Николов

България е сред най-уязвимите на външно влияние държави в региона на Централна и Източна Европа поради широко разпространените проруски обществени нагласи и силно повлияната от Русия информационна среда, които играят важна роля във формирането на цялостните публични нагласи. Дълбоките исторически и културни връзки с Русия затвърждават тази податливост. Българската политическа обстановка е оценена като най-силно проруска и най- малко eвроатлантическа от страните-членки на ЕС в Индексът на уязвимостта за 2021 г., коментира Горан Георгиев, анализатор в програма "Сигурност" на Центъра за изследване на демокрацията, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

Индексът на уязвимостта за 2021 г. е подготвен от GLOBSEC, Словакия, в партньорство с Центъра за изследване на демокрацията. Индексът измерва уязвимостта към външно влияние от авторитарни държави като Русия и Китай в осем страни от Централна и Източна Европа: България, Чехия, Унгария, Черна Гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словакия. Изследването обхваща пет сфери, уязвими на влияние – обществени нагласи, политическа обстановка, публична администрация, информационна среда и гражданско и академично пространство.

"С общ индекс на уязвимост от 42 пункта България се нарежда на четвърто място по външно авторитарно влияние (от Русия и Китай) от страните в изследването. Тя е една от най-уязвимите страни членки от ЕС към външно влияние и дезинформационни наративи и това е така дори в сравнение със страни от региона, които не са членки на ЕС. Сферите на обществените нагласи и на информационната среда са най-уязвими - това са и сферите, които имат най-силно отражение върху формирането на обществените възприятия."

При обществените нагласи България е на второ място, единствено зад Сърбия, с която страната ни има много сходности като уязвимости, коментира Георгиев.

Много често темите и посланията в България са базирани на дълбоко вкоренените културни връзки с Русия. Дезинформацията се възползва от недоверието в евроатлантическата интеграция, демократичните институции и либералните ценности, което има дълга традиция в страната. 

Двете основни теми са свързани с епидемията от коронавирус и енергетиката като се рекламират руски енергийни проекти и най-различни грешни обяснения за енергийната криза - че причината е в ЕС и зелените политики. "Това е видимо и в социалните мрежи - най-популярните постове са дезинформационни или най-малкото проблематични", каза Георгиев.

На практика въздействието върху държавата минава през неформални олигархични мрежи, които имат силно политическо влияние в различни партии и икономически интереси с Русия. "Парите, които се получават от бизнес сделки - легални или не - и проекти с Русия се използват да се влияе върху политическата, административната и информационната обстановка."

Много малко са медиите, които имат директна връзка с руската държава, но може да се оказва влияние върху редакторската политика и на големи медии чрез неформални връзки и собственост.

"Учудващо, големи медии в България подкрепят руски проекти до такава степен, че вменяват дезинформация и пропаганда, която много често идва от руски медии и вестници", коментира Георгиев.

Руското влияние все още е доминиращо и руските опити за пропаганда са по-чести, докато Китай все още е в периферията на публичния дискурс, но се забелязва нарастващо влияние на Китай в информационната среда на страната.

"Има големи български медии с договори с китайски новинарски агенции, които реално се управляват от китайската държава - те не са толкова ясно дезинформационни колкото руските, но са пропаганда", каза Георгиев. 

Според него има сравнимост между каналите, които и двете държави използват за своята пропаганда, но от икономическа гледна точка Китай е по-фокусиран върху Западна Европа и Гърция. 

Темата за външната пропаганда присъства изключително рядко в политическите дебати и има много малко дискусии как България може да защити информационното си пространство. Не е ясно как се води борба срещу операците за чуждо влияние и тепърва трябва да се изгражда капацитет за реагиране и адресиране на тези заплахи, каза Георгиев и добави, че освен различните държавни агенции, трябва да има роля и за гражданското и академичното общество. 

Според него България има полза в борбата си срещу дезинформацията от членството си в международни съюзи като НАТО и ЕС, които допринасят за по-голямата устойчивоста, но в страната има очакване Западът да помага директно с решения за местните проблеми.

Какви други уязвимости за България посочва анализът на ЦИД, как политиците се възползват от общественото разочарование от демократичния преход може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.