КАБ и НАСП: Реформа на ЗУТ, връщане на уличната тегоба, по-малко намеса на главните архитекти

Арх. Владимир Милков, председател на Камарата на архитектите в България и Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи, "Бизнес старт, 08.11.2021

13:29 | 8 ноември 2021
Обновен: 12:18 | 11 ноември 2021
Автор: Георги Карамфилов

Държавата трябва да намери трайно решение на казусите с отчуждаване на частни имоти за улици и изграждане на инфраструктурата около новите обекти. За това призоваха арх. Владимир Милков, председател на Камарата на архитектите в България (КАБ), и инж. Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Повод за тяхното гостуване бе решението на Конституционния съд от 4 ноември, с което бяха обявени за противоконституционни две разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те обвързваха разрешението за строеж с приложена улична регулация, а въвеждането в експлоатация – с изградени улици, пътища и алеи около обекта.

Двата спорни текста бяха вкарани в ЗУТ през февруари т.г. - в последните дни от дейността на 44-ото Народно събрание. Вносители бяха група депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти начело с Александър Ненков (ГЕРБ). Текстовете бяха приети по инициатива на кмета на София Йорданка Фандъкова, а разработването им бе от екипа на главния архитект на столицата Здравко Здравков.

В конституцията е записано, че поземлените имоти са национално богатство, а частната собственост - неприкосновена. А правото на застрояване е елемент от правото на собственост, обясни арх. Милков.

„Конституцията е дала на държавата и общините правото на отчуждаване, но чиновникът не заделя средства за отчуждаване, за изграждане на улици и др. инфраструктура, а предпочита да използва обществени инженерингови поръчки, които са от скъпи по-скъпи. С други думи - поръчва балтон, получава елек.“

Не сме в еуфория от решението на съда, защото то няма да подобри ситуацията с уличната инфраструктура. Но показва, че в страната работят институциите, които защитават демократичните процеси и че има механизми за отмяна на нерационално законодателство, обясни инж. Георги Шопов. И добави, че в момента частният предприемач е изнуден и принуден да изгради инфраструктурата, което е изключително несправедливо.

„Това не е честно и спрямо клиента, който плаща два пъти за инфраструктурата и накрая не я получава. Един път я плаща на предприемача през цената на жилището, което купува, втори път – чрез данъците, които плаща на общината. И накрая не получава инфраструктура, защото когато тя се прави на парче, тя е нефункционална и грозна. Затова имаме нови квартали с луксозни сгради, а между тях – кални улици, които ги превръщат в гета.“

Владимир Милков каза в същия дух, че собственикът на поземления имот съвместно си плаща данъците и чака държавата или общината да изградят улицата и др. инфраструктура, за да може той да реализира своето строително намерение или мечтата си за собствен дом. „Само че чиновникът нехае и не прави нищо. Проблемите се натрупват като лавина, особено в големите общини и най-вече в София", заяви председателят на КАБ.

От НАСП имат две предложения за излизане от ситуацията. Първото е механизъм, при който всеки район нанася служебно в кадастъра улиците като общински, това се обявява на всички заинтересовани, изчакват се възраженията и съдът излиза с решение.

„Това щеше да реши проблемите, но по политически причини – страх да не бъдат обвинени в национализация, комунизъм и т.н. - това разумно предложение не се прие“.

В момента Националната асоциация на строителните предприемачи застава изцяло зад адаптацията на наредбата за улична тегоба, която е прилагана успешно преди години. Идеята е, ако част от имота попада в улична регулация, общината да има право да придобие тази част, като плати на собственика трайните подобрения, обясни Георги Шопов.

„Собственикът ще спечели, защото при процедурата цената на имота му ще се увеличи многократно. Така е защитен интересът и на частника (собственика), и на обществото.“

Арх. Владимир Милков също обяви подкрепата си за връщане на уличната тегоба, но посочи, че в годишните общински бюджети задължително трябва да присъства и перо за отчуждаване на частни терени, както и за последващото изграждане на уличната инфраструктура. Георги Шопов опонира, че заделянето на пари за отчуждаване на имоти ще изисква огромен бюджет. И добави, че е измислен механизъм, при който собственикът се отказва от 25% от имота си, за да могат да се изградят улици, паркове и детски градини. Той даде следния пример как може да се осигурят средства за изграждането на инфраструктура около сградите:

„В Сърбия се плаща комунална такса, която стига до 100 евро/кв. м. Предприемачът я плаща на общината и администрацията изгражда цялата инфраструктура. По този начин не се работи на парче, а обществото получава качествена инфраструктура.“

Арх. Милков е на мнение, че правилното планиране и бюджетиране на общинските средства е ключово. Чл. 16 от ЗУТ казва, че когато се усвояват нови територии, общината придобива до 25% от имота безвъзмездно. Въпросът е, че този текст реално се прилага на малко места в страната, каза Владимир Милков.

В края на разговора и двамата събеседници се обединиха, че бавното издаване на строителни разрешения в София и други големи градове се дължи на прекалено многото правомощия и задължения, вменени на главните архитекти. И призоваха за по-голяма роля в процеса на проектантите и на фирмите за строителен надзор.

Целият разговор може да чуете във видеото

Всички гости на предаването "Бизнес старт" можете да видите тук