Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

В България липсва обща държавна морска стратегия

доц. д-р Диана Маринова, Катедра „Международно право и право на ЕС“, Юридически факултет на УНСС, преподавател по международно морско право, „Бизнес старт“, 01.10.2021

12:19 | 1 октомври 2021
Обновен: 15:21 | 1 октомври 2021
Автор: Александра Попова

Въпросите по казуса със заседналия кораб Vera Su се делят такива, които са свързани с морската обезпеченост и логистика, и такива свързани с морското право. По отношение на международното морско правно регулиране главният проблем е отсъствието на обща държавна морска стратегия, както и решаването на въпросите казус по казус. Необходимо е да имаме една целенасочена държавна политика в тази област. По този начин въз основа на нея може да имаме морско законодателство, каквото за съжаление нямаме. Това каза доц. д-р Диана Маринова, Катедра „Международно право и право на ЕС“, Юридически факултет на УНСС, преподавател по международно морско право, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

На 20-ти септември товарният кораб Vera Su, плаващ под Панамски флаг, заседна край скалите на Камен бряг. Вчера община Каварна обяви, че е в частично бедствено положение.

"На глобално ниво едва в края на 60-те години, когато се случват редица тежки морски инциденти, се пристъпи към по-сериозно морско законодателство. В европейското право това се случва по-късно, като първата резолюция в тази област е приета през 2003 година".

От думите на госта стана ясно, че уредбата на Кодекса на търговското корабоплаване е доста стара, като последно е била променяна през 2002 г. По много въпроси като засядане кораби в български води няма конкретни решения.

Доц. д-р Диана Маринова смята, че правните казуси, които могат да възникнат след засядането на кораба, са много.

"Част от тях са как да се случи спасяването при товарната операция, да се изтегли корабът и да няма заплаха от екологична катастрофа. В правната област има много проблеми, които възникват. Единият е свързан с възнаграждението за спасяване. Възнаграждението за спасителната операция зависи от волята на спасявания кораб и желанието му за постигане на споразумение. Възнаграждението се определя по различни критерии като стойността на кораба, усилията и уменията на спасителите, както и от скоростта на предложената спасителна операция", обясни тя.

Гостът не изключи възможността България да е заплашена от санкции, ако се получи замърсяване в района на резерват Яйлата, тъй като корабът е бил натоварен с карбамид. 

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.