Цифровият паспорт дава втори живот на мебелите и отваря нови бизнес възможности
проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост, в „Бизнес старт“, 18.07.2025 г.
Обновен: 22 July 2025 | 09:20
Европейският цифров паспорт за мебелите е своеобразен „личен картон“ на всяко изделие и ще проследява жизнения му цикъл – от производството, през експлоатацията, до рециклирането или повторната употреба. Той ще съдържа информация за използваните материали, произход, наличие на вредни вещества, указания за експлоатация и ремонт, гаранционни условия, възможности за повторна употреба, вторичен пазар и дори техническа информация за подмяна на части. Идеята е да може да се проследи целият жизнен цикъл на един продукт, да се насърчи използването на повече материали, които могат да се рециклират, и да се намали въглеродния отпечатък. Това каза проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
Събеседникът обясни, че паспортът за мебелите ще гарантира, че в рамките на 5 години производителят е длъжен да осигури резервни части, ще бъде указано как ще завърши жизнения цикъл на продукта и дали производителят може да го вземе, възстанови и дали ще може да го препродаде на вторичния пазар.
Според Живков с цифровия паспорт на преден план ще излязат фирмите, които предлагат устойчив, качествен продукт с дълъг живот и добра сервизна поддръжка.
„Ще има едно обръщане на пазара. И колкото по-бързо се настроят фирмите за този процес, толкова по-конкурентни ще бъдат на пазара.“
Това отваря и бизнес възможности за компаниите в бранша – установяване на фирми за поправка, рециклиране и развиване на активен вторичен пазар по подобие на този в Западна Европа. Това ще стимулира и променено поведение от страна и на потребителите, където до голяма част все още съществува манталитета, че непотребните мебели се изхвърлят на улицата.
„Когато продуктите вече са проследими и имат много по-дълъг жизнен цикъл, защото това е една от основните цели на регламента – производителите да гарантират по-дълъг живот, за да не си пълним сметищата с изхвърлени мебели.“
Живков заяви, че с регламента, ако изхвърлянето на мебели стане трудно и платено – тогава потребителят ще се замисли дали да не инвестира в по-дълготраен продукт и ще започне да цени цифровия паспорт, подобно на енергийния клас на електроуредите. А освен това вече има много по-голяма осъзнатост от ползите на рециклирането и кръговата икономика.
„Мисля, че хората ще започнат да осъзнават това нещо. Все повече ще се интересуват. Ще се научат да търсят и мебели, в които материалите са екологично чисти, с установен произход, в които няма вредни вещества, които са от рециклирани материали и могат да се рециклират.“
В България вече има и капацитет за рециклиране на дървесни материали – фирми събират и преработват стари мебели и ги превръщат в плочи от дървесни частици. Металните елементи също се оползотворяват. „Проблемът са тапицираните мебели – пяната, текстилът, лепилата, където нямаме добри възможности за рециклиране“, заяви проф. Живков.
Новият регламент, обаче, ще създаде и административна тежест на бизнеса. Гостът коментира, че въвеждането на цифров паспорт изисква човешки ресурс, обучение и инвестиции, особено от малки и средни предприятия. Но вече са предприети мерки - Европейската конфедерация на мебелната индустрия вече е поставила въпроса пред ЕК. „Апелираме за опростени и лесни за прилагане правила, които да не пречат по-скоро да подобрят работата на фирмите“ и помощи за микро, малки и средни предприятия, така че те да могат да се справят с предизвикателствата, каза Живков.
Съществуват и опасения от някои фирми, че в цифровия паспорт ще трябва да разкриват чувствителна информация – материали, конструктивни решения, ноу-хау – която може да бъде използвана от конкуренцията. Освен това все още не е изяснен механизмът дали ще трябва да се издаде нов цифров паспорт на мебелите при препродажба.
Какви са породените от климатичните промени предизвикателства пред бранша? Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.