Оптимистичните прогнози за по-голям ръст на икономиката на България през 2025 г. не съответстват на геополитическите рискове и тежкото положение в редица европейски държави. Избирането на редовно правителство тази седмица може да има положителен ефект, ако доведе до подобрена стабилност и подобрена бизнес среда и се започнат политики по отношение на бюджета и стимулиране на икономиката. Това коментира доц. д-р Радостин Вазов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Моята прогноза на база геополитическата и икономическа ситуация в Европа е, че растежът ще бъде максимум до 2%. Има няколко основни фактора - ние сме трайно обвързани с европейската икономика. При положение, че в Европа има забавяне на растежа и проблеми с основни индустрии, които търпят доста сериозна конкуренция от изток и от Китай, като автомобилната индустрия, няма как да очакваме да се случат чудеса в България."

Голяма част от предприятията в страната изнасят за европейската автомобилна индустрия и сега този износ ще пострада, каза Вазов.

Другият двигател на икономиката - вътрешното потребление - ще остане силен, ако продължат да се увеличават доходите, което не е реалистично.

"Потреблението ще продължава да нараства, но няма да е с темповете от 2023 и 2024 г. в следствие на това експанзивно увеличение на доходите, което се случи чисто изкуствено, а не на база икономика и реално производство."

Парите за увеличения на заплащанията в бюджетната сфера няма да стигат, освен ако правителството не вземе нови заеми, за което за момента няма индикация, каза Вазов.

С избирането на редовно правителство от парламента тази седмица има малко по-голяма стабилност и хоризонт за провеждане на малко по-дългосрочни политики в посока бюджет и стимулиране на икономиката. Каквито и мерки да въведе новият кабинет, те обаче ще имат ефект след две години, най-рано в края на 2025 г., коментира Вазов. Това би трябвало да бъдат политики, свързани с иновации и нови технологии, образование и създаване на благоприятна бизнес среда. Основна цел би трябвало да бъде да се усвоят поне част от средствата по плана за възстановяване и устойчивост.

Университетите в България реагират доста добре на търсенето на кадри от страна на бизнеса, особено с магистърските си програми. Трябва да има промяна в системата на финансиране на висшето образование, ако ще се търси по-голяма ефективност и по-сериозни научни постижения; има нужда и от изграждане на обособени изследователски центрове, каза Вазов.

Трябва да се търсят варианти за привличане на чуждестранни студенти в много специалности, като това ще изисква улесняване на достъпа и повишаване на качеството на образованието, добави той.

Бизнес средата ще се подобри, ако правителството заложи на повишаване на ефективността на труда и спре с изкуственото повишаване на доходите. Новият кабинет вероятно ще внесе изцяло нов бюджет, "тъй като икономическите реалности са доста по-различни", каза Вазов.  

"Сегашното правителство трябва да се съобрази с всички тези елементи, за да направи един балансиран бюджет. Това означава една голяма част от разходите, които бяха предвидени за увеличение на работни заплати, социални разходи, ще трябва да бъдат малко или много рестриктирани."

България не може да финансира тези разходи с нов дълг, тъй като това ще увеличи дефицита и ще заплаши приемането на еврото, което изглежда постижимо заради доброто състояние на икономиката в сравнение с много други членове на еврозоната, каза Вазов. Всичко зависи от политиките на правителството, добави той.

"Не трябва да се гледа на влизането в еврозоната като на панацея или като на нещо изключително лошо. И в двете позиции има доза истина. Ако България използва всички възможности, които предоставя еврото, ще се случат всички положителни неща. Ако отново проспим всички възможности, които се появяват на база промените в статуквото, ефектът ще бъде отрицателен."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Народното събрание одобри кабинета „Желязков“

Ако всички чакат еврото, това може да успокои цените на имотите в България

Годишната инфлация за декември в България е 2,2%, а месечната 0,4%

България в Шенген. Какви са позитивите? Попитахме експертите.

България изчерпва конкурентното си предимство в ИТ сектора, но изход има