Първата външнополитическа стратегия на България добавя много теми към външната политика на страната, която до момента беше част от политиката за национална сигурност. Стратегията внася нещо истински ново: темите, свързани с икономическата сигурност, с иновациите, с подкрепа на българските общности в чужбина; въпросите, свързани с културната и дигиталната дипломация, със стратегическата комуникация. Това коментира Велизар Шаламанов, директор „Отбранителни способности и иновации” в Атлантическия клуб в България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

В понеделник (8 април) Мария Габриел, в последния си ден като вицепремиер и министър на външните работи в кабинета „Денков“, представи заедно с проф. Георги Фотев проект на Външнополитическа стратегия на България (2024-2030 г.). Проф. Фотев е председател на Консултативния съвет за изготвяне на стратегията.

Моделът на изработване на стратегията с включване на индустрията, на младите хора и на експертната общност позволи да се очертаят нови области, които вероятно ще изискват цели национални програми. Те са свързани с подкрепа на икономическите интереси на страната, с превръщането на България в иновационен и технологичен лидер в Югоизточна Европа, с развиване на нов тип отношения с българските общности по целия свят, коментира Шаламанов.

„Най-голямата промяна, която се отчита с тази външнополитическа стратегия, е дигитализацията на света, която елиминира разстоянията и ускорява процесите. Появява се несигурност и затова е много важно ние да използваме всички инструменти, които позиционират България по-добре: това е българската култура, това са българите в чужбина, това са иновациите, това е стратегическата комуникация.“

Успехът на една нация, на всеки български гражданин зависи от това как ние се позиционираме на картата на иновациите. В бъдещия свят основният ресурс ще бъде знанието, а не други традиционни ресурси. И ако България иска да бъде добре позиционирана, в интерес на своите граждани, трябва да заложи на иновации и то в сфери, където вече сме показали определени резултати и имаме традиции – приложения на информационните технологии, високопроизводителни изчисления, космически изследвания, изкуствен интелект, каза още гостът.

Изпълнението на стратегията ще зависи от плановете за трансформирането на дипломатическата служба. Знаем, че много нации вече имат посланици в сферата на цифровите науки и услуги, киберсигурността, иновациите като цяло, добави Велизар Шаламанов.

„Ясно е, че това ще бъде нова сериозна задача на нашите посолства, на външното ни министерство и то именно с цел да свърже нашия бизнес с потенциални партньори - както за инвестиции, така и за навлизане на нови пазари. Всичко това ще наложи сериозни промени в дипломатическата служба, в профила на нашите дипломати. Експертизата е в нашите иновационни фирми и те могат да постигнат много повече за България заедно с българите в чужбина.“

Външната политика с ресурсите на държавата трябва да подпомага завръщането на младите българи, което вече се случва и води до развитие на институти като INSAIT и GATE, до развитие на иновативни компании като „Ендуросат“ и „Дронамикс“.

Ролята на младите хора при изготвянето на стратегията е решаваща, защото тя внася оптимизъм и доверие в бъдещето. Една стратегия трябва да е ориентирана към бъдещето, към поемане на рискове, но на базата на добра информация, на базата на знания. Именно тези млади хора разбират технологиите и иновациите, които ще ни помогнат да намерим решение на проблемите, с които се сблъскваме в този променящ се свят, добави Шаламанов.

Как стратегията отразява големите геополитически рискове пред България и какво е бъдещето на българо-китайските отношения? Какъв е пътят за реформи на ООН, за да бъде дипломацията ни по-ефективна? И защо трябва да имаме по-ефективна външна политика в Африка, Азия и Южна Америка?

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.