България има огромен потенциал (около 3-4 GWh) за производство на електроенергия от ветрогенератори в Черно море, като построяването на половината от тези мощности заедно с развитието на вятърните паркове на сушата може да намали цената на тока в страната с до 45%. Рисковете са България да действа бавно и да не успее да се възползва от този потенциал заради притеснения за екологията, туризма и риболова, както и заради липса на ясна политическа визия. Това коментира Костанца Рангелова, енергиен експерт в Ember, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Ефектите от офшорните вятърни паркове ще зависят от приоритетните зони, които ще бъдат определени в плана за тяхното развитие, каза Рангелова.

"Този план ще бъде подложен на обществено обсъждане и екологична оценка - ще бъдат чути както рибарите, така и представители на туризма, на обществото. При една правилна процедура и спазване на това обществено обсъждане не би трябвало да има сериозен проблем за риболовните зони.  Със сигурност може да бъде намерен правилен компромис, по който ще бъдат намалени, ако въобще има някакви, негативните ефекти върху риболовните зони."

След съставянето на подробен план ще може да се започне да се търсят и инвеститори. Времето за изграждане на вятърни паркове в Черно море ще зависи от Закона за енергията от възобновяеми източници в морските пространства и може да варира от 3-4 години до 10-15 години, каза Рангелова. Законът трябва да гарантира спазването на екологичните норми, но да не спира излишно развитието на енергийните процеси, добави тя.

Вятърната енергия е важна част от енергийния преход, като начинът на работа на ветрогенераторите е близък до този на базовите мощности и допълва добре работата на соларните паркове.

Един от проблемните моменти в законопроекта са договорите за разлика - те позволяват на инвеститорите да намалят разходите си за проекта и така да се намали крайната цена на електроенергията, докато в общественото мнение се възприемат като някакъв вид субсидия, коментира Рангелова.

През 2023 г. две трети от произведената енергия в България е била чиста, като въглищата са отговаряли за под 30%, и развиването на вятърни паркове не означава това да е в ущърб на друг ВЕИ сектор като фотоволтаици, каза Рангелова.

Офшорните паркове в Черно море ще засегнат силно риболовните зони. Това е становището на нашата организация, което сме изпратили до Народното събрание, заяви Емил Милев, председател на Сдружение “Черноморски изгрев”.

"При изграждането на офшорните паркове е най-важно да се вземе предвид мнението на засегнатите страни, а най-засегнати ще бъдат рибарите и може би туристическият бранш". 

"Притеснява ни липсата на екологични оценки. Нашето море, както знаем, е по-специфично. Животът е до 100 метра и едно изграждане на вятърни паркове силно ще наруши екосистемата в риболовните зони. Просто ще бъдем принудени да спрем да работим".

Исканията на рибарите в Шабла, Каварна, Балчик и Варна са въобще да не бъдат строени тези вятърни паркове и законопроектът да бъде спрян, подчерта събеседникът. "Във вторник сме поканени на кръгла маса за обсъждане на законопроекта и се надяваме да бъдат чути нашите искания, да се направи по-задълбочена екологична оценка и чак тогава да се пристъпи към по-нататъчно разглеждане на законопроекта". 

Какви са опасенията на рибарите и какви предпазни мерки трябва да включва плана, как се развива офшорната вятърна енергия в други страни в Европа може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Войната, вятърът и слънцето вещаят проблеми за газовите бикове на САЩ

България има голям потенциал за развитие на офшорна вятърна енергия

Вятърната енергия е заклещена в перфектна буря

Вятърът се обръща в глобалната борба срещу укриването на данъци

Слънчевите панели, вятърните турбини са днешният отговор на Ford Model T

България няма решение за рециклирането на соларни панели и ветрогенератори