Загубено е над половината от органичното вещество, съдържащо се в почвите в България, но съвременните методи на регенеративно земеделие се развиват с бързи темпове, като вече се прилага на над 5% от територията ни – няколко милиона декара. Това каза Веселин Спасов, организатор на форума "Почва", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. На 5 декември в Зала 11 на НДК предстои да се проведе първият по рода си форум "Почва", който цели да даде повече яснота каква е връзката между почвата и климата и как можем да се погрижим и за двете.

Форум „Почва“ се провежда за пръв път в България на Световния ден на почвата. В световен мащаб, включително и в нашата страна, почвата деградира, ерозира, губим плодородието ѝ. Губим почва от водна и вятърна ерозия и това са проблеми, които трябва да бъдат говорени, обмислени и решени, заяви събеседникът. 

Почвите в България все още са сравнително доста плодородни, но поради интензивното земеделие, многото обработки и гоненето на много висок добив те постепенно, с течение на годините се изтощават, добави Спасов. "Хубавото е, че има и положителни опити". 

Днес органичното вещество в почвите на България е между 2 и 4%, като стандартно то е между 8 и 9%, което означава, че над половината от плодородието на българските почви вече е загубено и трябва да положим усилия, за да го възстановим, подчерта гостът. По думите му, за да се случи това, е нужно да се премине към съвременните методи за регенериране на почвата, като технологията „no-till“ (засяване без оран), неизползване на изкуствени торове и препарати, преминаване към биологични решения, които имат положителен ефект върху почвата и постепенно я регенерират.

"Регенеративното земеделие не е просто устойчиво земеделие, което спира деградацията, а което възстановява плодородието".

При земеделието без оран плодородието постепенно се възстановява, а колкото по-плодородна е почвата, толкова повече добив се получава, обясни Веселин Спасов. Той заяви, че засяване без оран („no-till“ технология) в България вече се прилага на около 5% от територията, а това са няколко милиона декара, като се засяват всякакви култури – царевица, слънчоглед, зеленчуци. Това е огромно постижение на фона на факта, че само преди 4-5 години този обем е бил около 1%. Основната причина за увеличаването на този процент е, че земеделците, освен че допринасят за регенерирането на почвата, спестяват и много средства.

Гостът обясни, че една от причините за климатичните промени и липсата на дъждове, например, е, че чрез земеделие, базирано на дълбока оран, оголва почвата и то на огромни територии - 40% от цялата територия на България е земеделска земя. През лятото, когато започнат горещините, тя прегрява – нагрява се до 50-60 градуса. Това затопля въздуха, а топлият въздух отблъсква облаците и дъжд не вали. "Подобрявайки почвите, ние ще подобрим климата".

Най-засегнати са равнинните територии с интензивна обработка на почвената покривка, а също и където има ветрове и наклон, защото при дъжд почвеният слой се отмива, каза Спасов. Той посочи, че целта на ЕС е в рамките на съюза биоземеделието да достигне до 25%, като има държави, в които вече над 30-40% от земеделието е био. На пръв поглед изглежда, че биоземеделието е много по-трудно от конвенционалното, но всъщност то е лесноосъществимо, ако човек има познания.

Биоземеделието, в основата си, е неизползване на изкуствени торове, а регенеративното земеделие надгражда – почвата оживява, възраждат се микроорганизмите, които естествено се съдържат в нея. Растенията не боледуват, не са нападани от вредители. Това отменя нуждата от използване на инсектициди, фунгициди и други препарати, което щади пчелите и биоразнообраието. Имаме ескалация на ползи, но наистина ключово е знанието и информирането на хората, подчерта организаторът на форум "Почва".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.