България няма особено големи възможности за избягване на енергийната криза в средносрочен план, като посоката на действие ще зависи в голяма степен и от предстоящите парламентарни избори. На страната ще се необходими до 24 месеца, за да може напълно да се възползва от газовите съоръжения, в които е инвестирала - терминала за втечнен природен газ при Александруполис в Гърция - които ще увеличат прогнозируемостта на постъпващите количества газ и неговата цена. Това каза доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Роселина Петкова.

"България трябва да издържи независимо от финансовата цена и да остане в групата на западния, демократичния, цивилизационен избор и свят. Това ще определи нашето бъдещо съществуване през останалата част от 21-и век. Ние трябва да демонстрираме изключително солидни цивилизационни умения да запазваме местоположението и устойчивостта си независимо от финансовата цена...  Ако нещо трябва да преодолее сегашното служебно правителство, е този дребен смут, че България мисли в друга посока - те трябва да изпратят до края на управлението си чрез енергетиката ясен сигнал, че България остава в западноевропейското и проатлантическото пространство."

Войната на Русия в Украйна за момента причинява само "частично неудобство" за България, но е възможно да се измисли механизъм за компенсиране на финансовите загуби за бизнеса от спирането на газа. Следващото правителство и парламент трябва да изготвят дългосрочна работна програма за ускорен икономически растеж, който да компенсира големите количества дълг, който ще се натрупа в отговор на енергийната криза. Могат да бъдат водени и преговори с Европейската комисия за такива компенсации, но не по-рано от приключването на конфликта, когато ще могат да бъдат изготвени пълни анализи, каза Стойчев.

Най-важните естествени енергийни партньори на България са Гърция и Турция, като в момента се засилва интеграцията с първата в сектора. Запитан за слотовете на LNG терминалите в Гърция, Стойчев каза, че те се предоставят чрез търгова процедура и България може да очаква да заплаща повече за тях в конкуренция с други участници.

"Атина организационно и политически подпомага и отговаря за София от самото ни начало на членство в ЕС, тъй като е доверената столица на ЕК в региона. България може спокойно да се опре на по-активни преговори с гръцкото правителство в този момент. Трябва да има преговори и с Турция, която индустриално е изключително много мощна, получава големи количества газ и би могла, без много големи затруднения, да ни съдейства."

Няма решение на политическо ниво за спиране или забавяне на зелената сделка в България или по-широкия ЕС. Въглищните централи ще запазят голямата си роля в производството на електроенергия, докато продължава конфликта в Украйна. С преминаването на много бизнеси и домакинства от газ към ток България ще трябва да гарантира производството му, като паралелно трябва да продължат и всички проекти по изграждане на фотоволтаици, за да се намали зависимостта от ТЕЦ, каза Стойчев. Този процес е постепенен и за България ще продължи най-вероятно над десет години.

"Европа трябва да диверсифицира и увеличи инвестирането си за индустриите и за домакинствата - един от главните елементи е да отделим домакинствата от електроенергийната мрежа. Те искат да консумират енергията на социално достъпна цена и я ползват само за лично потребление - бизнесът е този, който трябва да получи мощната, но скъпа енергия от ТЕЦ-овете, защото той планира да произведе добавена стойност и да създаде работни места. Националният ни интерес е големите централи да започнат да захранват предимно индустриалните обекти, а благодарение на мерките за енергийна ефективност, покривни инсталации на соларни панели да се намали делът на домакинствата в потреблението на електроенергия, произведена по стандартните начини."

България трябва да започне да разчита все повече на развитието на собствените си енергийни възможности и ресурси, като производството и употребата на биометан например, коментира Стойчев.

Русия ще установи, че газовата ѝ политика, която води в момента, ще ѝ влия все по-негативно и ще трябва да започне да мисли за ситуацията след края на войната в Украйна и как да си върне престижа на доверен и стабилен доставчик на Европа. Продажбата на енергийни ресурси е сред най-големите източници на доходи за Москва и ако тя не предприеме стъпки в тази посока, дългосрочните последици за нея ще са фатални, смята Стойчев. Този процес едва ли ще започне с България, тъй като страната ни нито е главен клиент, нито е сериозен играч на международната сцена, добави той.

"Калкулирането на тази война и мерките, които бяха предприети срещу Русия, ще върнат Руската федерация десетилетия назад във финансово отношение и ще вложат качеството на живот там. Руското общество, в един голям процент, вече установява този факт. В самата държава ще има сериозен отпор Москва да започне да дава индикации, че иска да се върне на масата на преговорите."

Докато Кремъл разполага със средства и може да разчита на други пазари за своите ресурси, не може да се очаква да спре с газовия си шантаж спрямо Европа, прогнозира Стойчев. Това може да доведе до форма на регионализация по военно-политически, а не пазарни причини, което допълнително да влоши кризите в засегнатите региони, да влоши условията на живот, без да има дългосрочни политически ползи за управляващите там. Това е и крайно нежелано и от гледна точка на ЕС, който ще трябва да вложи големи средства за отбрана за разлика от последните години, което ще забави други социално-икономически системи и ще постави под риск постиженията в тази област.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.