Категорично сме против всякакви нови проекти, свързани с природния газ. Против сме и да продължава използването на това изкопаемо гориво, при чието изгаряне се генерират значителни емисии парникови газове. Най-проблемен е метанът (компресираният природен газ), който в краткосрочен план има до 80 пъти по-силно затоплящо действие спрямо въглеродния диоксид. Това заяви Радостина Славкова, координатор в екип „Енергия и климат“ в сдружение „За Земята“, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Въпреки високите цени на електроенергията в последните месеци и включването на въглищните централи за балансиране на пазара, позицията на сдружението срещу природния газ не се е променила.

Славкова коментира сигнала, който беше даден на конференцията на ООН за климата COP26 от Франс Тимерманс, зам.-председател на Европейската комисия и отговарящ за Европейския зелен пакт. Медии изтълкуваха думите на Тимерманс в Глазгоу като сигнал, че природният газ вероятно ще бъде включен в таксономията, т.е ще бъде признат за зелена инвестиция. Темата обаче предизвиква дебати и спорове в Европейския съюз.

Европейският съюз е беден на залежи от природен газ и внася основно от Русия, Азербайджан и други страни. Спирането на въглищните централи и използването на повече синьо гориво парадоксално води до намаляване на енергийната независимост на европейската общност.

„В геополитически план е изключително лесно да се манипулират цените на природния газ. Енергийната криза ни показа точно това - че не може да се разчита на газа като преходно гориво. А през това време възобновяемите източници запазиха цените си.“

Близо 100 световни лидери се споразумяха в Глазгоу за намаляване на емисиите от метан с 30% до 2030 г. (спрямо нивата от 2020 г.).

Това е добра начална стъпка и е най-бързото, лесно и евтино решение, което в същото време има значителен принос за овладяване на климатичните промени, коментира Радостина Славкова. Специално за ЕС чакаме с нетърпение новото законодателство, понеже в момента газовите компании не са задължени да следят за т.нар. изтичане на метан, а това е изключително важно, добави тя.

Голямата новина според нея от срещата на върха COP26 в Глазгоу е съвместното споразумение между САЩ и Китай, с което потвърждават ангажимента си за усилено действие в областта на климата през това десетилетие. Предходната им декларация е от 2015 г. като сега определено може да се види засилване на поетите им климатични ангажименти

Друга интересна новина в сферата на изкопаемите горива е, че Китай поема ангажимент да намали своите емисии в използването на въглища.

"Още по-важното е, че поемат и ангажимент да преустановят подкрепата си за нови въглищни проекти извън своята територия. Като същите тези цели се отнасят и за САЩ."

Радостина Славкова допълва, че това е добра новина и за Западните Балкани, където в момента има в напреднала проектна готовност за множество въглищни проекти, свързани със САЩ и Китай. Договореностите ще се отнасят за текущи проекти, не само за нови проекти.

Една от целите на срещата за климата, която не е е осъществена, е да се гарантират и потвърдят ангажиментите за осигуряване на необходимите климатични финанси за по-слабо развиващите се държави.

“Има обещание още от Парижкото споразумение да се осигурят ежегодно 100 млрд. долара, за да се намалят емисиите и държавите да се адаптират към новите климатични условия и посрещнат все повече увеличаващите се загуби и щети, поради това, че има повече екстремни климатични бедствия на техните територии.”

Шотландия се е проявила като лидер в тази насока и е обещала значителна сума, но все още се очаква останалите развити страни да я подкрепят.

Една от изненадите на конференцията е обявеното от Индия намерение за достигане за въглеродна неутралност до 2070 г., което се случва за първи път, като предишните години е страняла от този проблем. 

Целия разговор можете да чуете във видеото

Всички гости на предаването "Бизнес старт" тук