Здравният бюджет за 2016 ще бъде увеличен със 129 млн. лв.

Проектът, одобрен в четвъртък, е на стойност 3.204 млрд. лева

Болница. снимка: Brent Lewin/Bloomberg Болница. снимка: Brent Lewin/Bloomberg

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година все пак бе одобрен, въпреки първоначалното несъгласие на Надзорния съвет на обществения здравен фонд. Това е станало в четвъртък следобяд, като одобреният вариант се различава от проекта, внесен в Тристранния съвет, който заседава същия ден.

Одобреният проект е на стойност 3.204 млрд. лева, което е със 129 млн. лева повече от бюджета за 2015 г. В тристранния съвет бе внесен бюджет на стойност 3.33 млрд. лева.

Преди това, на  27 октомври Надзорният съвет на НЗОК отхвърли проектобюджета за 2016 г. в размер на 3.2 млрд. лева. Причината за това бяха опасения, че няма да бъде покрит дефицита от тази година. Съветът настоява да се предвидят още 130 млн. лева, за да се започне на чисто.

Ден по-късно от институцията предадоха, че Надзорният съвет на НЗОК е приел проектобюджет за следващата година, съобщи "България он ер". Според становището проектът е представен за становище на здравния министър.

На 29 октомври, четвъртък, Петър Москов заяви, че бюджетът за следващата година ще бъде увеличен със 129 млн. лева и според него дефицитът тази година ще е по-малък (30-35 млн. лева).

Проектът, който бе внесен в НСТС,, е на стойност 3.335 млрд. лева - колкото искаха и надзорниците. Той бе с 259 млн. лева по-голям от миналогодишния.

Особено голям бе заложеният ръст на разходите за лекарства - до 786 млн. лв. 

В крайна сметка обаче на срещата при здравния министър в четвъртък е бил одобрен бюджет на първоначалната стойност от 3.204 млрд. лева. Това е увеличение с 4.2%. За разлика от предишни години, когато 10% от бюджета се залагаха като резерв, сега такава сума не се предвижда, тоест обичайните над 300 млн. лева са разпределени по пера. Общо здравноосигурителните плащания се предвижда да бъдат 3.126 млрд. лева. Миналата година те бяха 2.695 млрд. лева, а резервът - 302 млн. лева.

Представителите на министерство на здравеопазването са заявили по време на срещата, че ще се разчита на повишена събираемост на здравни вноски и на договаряне на по-големи отстъпки при лекарствата, за да няма напрежение при финансиране на разходите. Москов разчита още на електронния идентификатор и намаляването на финансираните от НЗОК болници, за да реализира икономии.

Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация коментира темата в предаването "Светът е бизнес" с Ивайло Лаков на 28 октомври 2015:

Това, което се случи вчера, е без прецедент в 10 години, коментира той отхвърлянето на бюджета.
За първи път гражданска квота в Надзорния съвет отхвърли бюджет, който се предлага от МФ.
Причината е дефицитът, който се формира тази година - 130 млн. лева.
Има много порочна практика на прехвърляне на дефицит, в резултат на което здравноосигурителната институция започва на минус Това създава огромно напрежение и води до протести, тъй като здравната каса е в невъзможност да плаща за изпълнена дейност, поясни Хасърджиев.
Тези 130 млн. в никакъв случай няма да решат кардиналния проблем, който е хроничното недофинансиране на здравната система, подчерта той. Но бяха поискани от Надзорния съвет с цел следващата година, когато се очакват толкова сериозни реформи, да се започне без дефицит. Припомнете си само колко много събития имаше с участието на премиера и  здравния министър за откриване на нови апарати за лечение на онкоболни, нови линейни ускорители и т.н.  Но в този бюджет, който МФ ни предлага, няма предвидени пари за финансиране на тези дейности, с които иначе политиците се бият в гърдите, че са закупени апарати с европейски средства за стотици милиони левове. 
По думите му в България властва мнение, че непрестанно се увеличава бюджетът за здравеопазване. Истината е, че изходното ниво е изключително ниско. Неотдавна бе изнесен докладът на СБ, който показва, че парите, които отделяме чрез обществения фонд, покриват едва 50% от реалните нужди на населението.
Това е и причината здравеопазването в България да е най-скъпото в цяла Европа с доплащане от джоба на болните. Това е характерно за системи в Близкия изток и Азия, но не и за Европа, където средният процент доплащане е между 15 и 20%.

Последни новини
Още от Новини