Възможни спънки за европейския бизнес

Марсел Фрацшер, директор на DIW и Стюарт Ричардсън, гл. инвестиционен директор, RMG Wealth Management

16:37 | 22 февруари 2016
Автор: Иван Николов
Марсел Фрацшер, директор на DIW. Интервю за Bloomberg Берлин на 22 февруари 2016. Photographer: Rolf Schulten/Bloomberg
Марсел Фрацшер, директор на DIW. Интервю за Bloomberg Берлин на 22 февруари 2016. Photographer: Rolf Schulten/Bloomberg

Марсел Фрацшер, директор на DIW и Стюарт Ричардсън, гл. инвестиционен директор, RMG Wealth Management за германската икономика от гледна точка на глобалното търсене. Интервю за Ханс Никълс от Bloomberg Берлин и Гай Джонсън от студиото в Лондон на 22 февруарир 2016.

 

Имате толкова много данни. Всички германски компании гледат какво става във Великобритания и евентуалния brexit. Германската индустрия реално оцени ли излизането?

Марсел Фратцшер, президент на DIW Берлин: Не бих казал. Германия не е оценила перспективата Великобритания да излезе от ЕС. Това бавно започва и хората започват да се питат какво ще стане, ако най-важният ни търговски партньор излезе от общността и особено капиталовите пазари.

Може да има нещо особено добро за финансовите центрове като Франкфурт.

Едва сега започва.

Досега само си мислеха, че това може да стане.

Не съм сигурен, че Франкфурт ще се възползва, но в миналото се говореше къде се търгува еврото. То се търгува в Лондон. Повечето финансови продукти, свързани с еврото разбира се, са в Лондон. Има надежда континентът да се възползва.

 

Като гледате на общата несигурност. Има голяма несигурност за банките, пишете за това. Има и макроикономическа несигурност. Но каква е най-голямата заплаха в момента за европейската икономика? Тревогата за банките в голямата картина?

И двете.

Имаме големи проблеми с банките. Изправени сме пред голяма консолидация в банковия сектор в еврозоната.

Не само в Италия, където има големи банкови проблеми, но и в Германия, където виждаме много малко спестовни банки как изпитват огромни трудности заради ниските лихви и липса на правилен бизнес модел.

Но и макроикономически. Виждаме глобално търсене за забавяне на експорта. Германия сериозно е засегната от него. Особено потребителското доверие и доверието на компаниите пада.

Това натежава върху растежа.

Очакваме прогнозите за растежа тази година да бъдат ревизирани надолу доста чувствително.

 

Марсел, говорите за италианските банки и някои по-малки банки. Ами големите банки? Тревожите ли се за бизнес модела на Deutsche Bank?

В Германия смятаме, че Deutsche Bank е доста силно позиционирана и е въпрос на ликвидност, а не на състоятелност.

Виждаме, че Deutsche Bank излиза от ситуацията. Ситуацията е по-тревожна за малките и средни банки и тяхната рекапитализация и бизнес модел. По-малко се тревожим за Deutsche bank. Тя е глобална банка, може да диверсифицира рисковете си и има практически навсякъде достъп до ликвидност.

Усещането е, че това е временен епизод и хората не се тревожат.

 

Марсел не се тревожи за Deutsche Bank. Трябва ли да се тревожим за най-големите банки в Европа? Цифрите са ужасяващи около някои от тях. Те са в епицентъра на негативните лихви, негативни регулаторни истории. Ще се задържат ли тези проблеми при банките?

Стюарт Ричардсън, гл. инвестиционен директор, RMG Wealth Management: Има два начина да разглеждаме банките.

  1.  Тяхната доходност в бъдеще. Целият този натиск ще продължи да държи нетните им приходи доста ниски.
  2.  Макроикономическите тревоги. Вече 6-7 години имаме много макроикономически проблеми, които идват и си отиват, без да се решат.

Всичко това в даден момент ще се усети на пазарите. Банките обаче не изглеждат готови да се справят с него.

За Европа имаме нужда банковото кредитиране към частния сектор да продължи да расте, а има риск да намалее, ако банките не са уверени. И ако други макроикономически опасения завладеят потребителското и бизнес доверието.

Така че има много тревоги.

Дали става дума за тревоги за състоятелността? Не го виждам за момента.

Но дали сме позитивни за банките на финансовите пазари? Не сме.

 

Марсел, тук, в Германия говорим и за стабилността на правителството в Германия. Видяхме насилие през уикенда. Имаше запалени жилища на бежанците. До каква степен правителството на Меркел е в опасност? Ако колабира, какви са последиците за икономиката?

Марсел Фратцшер, президент на DIW Берлин: Германското правителство е доста стабилно в момента. Но с всяка седмица, в която притокът на бежанци продължава, рискът расте. Има много въпроси тук, в Берлин дали ще оцелее още 3 месеца или още 6.

Ясно е, че трудно можем да си представим Германия да издържи още милион бежанци тази година.

 

Като казвате Германия, правителството на Меркел ли имате предвид? Или инфраструктурата на германската държава?

Марсел Фратцшер, президент на DIW Берлин: Германската държава може да издържи бежанците. Инфраструктурата е могъща. Имаме много празни жилища.

В края на краищата един милион бежанци - това е около 1% от населението. Не е голяма цифра.

Но става дума за политическия натиск, който идва от местните общности, които имат трудности да се справят с тях.

Там е опасността.

Имаме избори през март. Местни и регионални избори.

И това може да стане първият тест за правителството на Меркел.

 

Говорихме за балансите в Германия и може би Германия и Европа нямат нужда точно от това в момента. Говорите за имигрантите и бежанците. Има ли прозорец, в който Германия трябва да инвестира повече или Волфганг Шойбле просто няма да го позволи?

Марсел Фратцшер, президент на DIW Берлин: Германия трябва да увеличи доста чувствително разходите. Затова смятаме, че Германия трябва да похарчи още 15 млрд. или 0,5% от БВП само тази година.

Излишъкът на федералното правителство не е в опасност тази година.

Големият, труден въпрос е какво ще стане догодина, когато имаме федерални избори.