Ако има балон в технологиите, той не е в Европа

Европейският технологичен пазар най-накрая започва да съзрява, според доклад, публикуван от Atomico – компанията за рисков капитал на създателя на Skype Никлас Зенстрьом. Това става точно когато се появяват проблеми в американския модел за финансиране на технологични компании. Може би закъснението ще спаси европейците от същите грешки, пише Леонид Бершидский в Bloomberg View.

Технологичният сектор в Европа сега е мощна мрежа с 1.6 млн. професионални разработчици като 71 497 са в Лондон – най-големия хъб. Сан Франциско има 83 262, което прави градовете съпоставими един с друг.

Европа има повече разработчици на мобилни приложения от САЩ– 237 437 спрямо 186 602.

Това преимущество можеше и да е по-голямо, тъй като Европа бълва два пъти повече дипломирани математици и студенти от други специалности, свързани с науката и технологиите.

Но културните норми преориентират този поток настрани от стартъпите. Да работиш в нова фирма се счита за по-малко престижно от това да постъпиш в установена вече компания. Проучването на Atomico сочи, че тази бариера бива превъзмогната и дори по-възрастните европейци считат технологичното предприемачество за достойна линия на бизнес.

Европейските предприемачи са концентрирани в пет големи технологични хъба:

• Лондон,
• Стокхолм,
• Берлин,
• Париж и
• Москва.

Те получават половината рисково финансиране. Освен това 62% от основателите твърдят, че биха избрали същия град, ако трябваше да стартират наново. Само 12% биха се преместили в Сан Франциско. Една много важна причина за това е, че трудовите възнаграждения на 17-членен екип в Сан Франциско са с 50% по-високи от тези в Лондон – скъп по европейските стандарти град.    

Европейските технологични фирми привлякоха впечатляващите 10 млрд. долара рисков капитал тази година. Въпреки това има голяма пропаст във финансирането между американската и европейската технологични сфери. Особено добре изразена е в крайните етапи на финансирането. За Зенстрьом и европейските му колеги това е проблем. Но тя може да поддържа европейския отрасъл по-здрав.

Американската компания за плащания Square ще бъде листната на борсата със стойност от около 6 млрд. долара – едва една трета от обещаната сума на инвеститорите по време на събранието за финансиране през октомври 2014. Когато информацията за ценовата рамка стана публична, бившият началник операции на Square коментира в Twitter :

The steroid era of startups is over.

— Keith Rabois (@rabois) November 6, 2015

Според Рабоа е станало много по-трудно в Съединените щати да се получи финансиране в късен етап.  

В скорошна статия за Financial Times, Лезли Хук обяснява, че цените на „еднорозите” (стартъп, чиято оценка надхвърля 1 млрд. долара- б.р.) и други частно финансирани технологични фирми не са толкова надути, колкото надценени са те когато стартират на борсата.

Рундовете за финансиране, които дават тези оценки идват с условия, които не могат да бъдат част от първичното публично предлагане на акции. Като правило инвеститорите искат фиксирана минимална доходност. Ако не я получат по време на „изход” (от инвестицията -б.р.) им се обещават повече акции за сметка на основателите и ранните инвеститори.

Създателите харесват сделките защото огромните оценки, които дават – 50 млрд. за вечно губещия Uber или 15 млрд. за Snapchat, който още търси модел на монетизиране, помагат да закотвят очакванията на потенциалните първоначални инвеститори, дори и ако трябва да се изправят пред реалността скоро след първия ден на търговия. Освен това частните пари продължават да идват към технологичните лидери и това им позволява да отлагат „изхода” привидно до безкрай.

Това може да е част от причините защо европейските стартъпи събират повече пари от американските при стъпването си на борсите през последните две години.

Оценките при встъпване на борсата и пазарните капитализации впоследствие са по-реалистична мярка за това колко струват компаниите отколкото тъмните частни сделки, натоварени с допълнителни условия. Това значи, че „недофинансираните” европейски технологични компании са оценени по-правилно от американските. Ако има балон, то той не е в Европа.

Това, че всички компании, които струват повече от 10 млрд. долара, са от другаде не означава, че европейците не могат да измислят нови идеи или ефективно да котират тези, които вече имат. Всъщност от 35-те европейски „еднорози” малцина са тези, ексклузивно насочени към вътрешния пазар. Това е малко спрямо 81% при азиатските милиардни компании и 23% от американските.

 Щатските тех гурута може да гледат на Европа с насмешка, но след две-три години може да се окае, че Старият континент произвежда точно толкова софтуерни компании за по 1 млрд. долара колкото и САЩ, и че имат по-голяма способност да се задържат на публичните пазари. Преимуществото на Силициевата долина скоро може да стане недостатък, ако Рабоа е прав за края на „стероидната ера”.