В чисто стратегически план за Турция е крайно неизгодно да извърши замяна в закупуването на изтребителите F-35 със Су-57 поради няколко основни причини, въпреки че като цена Су-57 е по-изгодният вариант. Това заяви авиационният експерт Александър Богоявленски в отговор на въпроса до колко отговаря на интересите на Турция замяна на F-35 със Су-57 в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

Експертът в областта обяви и приликите и разликите между американските и руските изтребители.

"Американският самолет е серийно производство от 2006 г., пето поколение, многофункционален. Су-57 е на ниво прототип. Произведени са само 10 екземпляра от този самолет. Практически той все още не се е разгърнал. Не е бил изпробван дори в учения с оръжия на борда".

Цената е ключов фактор, спомена Богоявленски, въпреки че Турция отделя доста средства за отбрана, уточни Александър Богоявленски. "F-35 струва 100-150 млн. долара при цени на серийното производство към 2020 г. Докато Су-57 на този етап възлиза на 50-100 млн. MиГ 35, изключвайки първоначалните разходи по превъоражаването и изграждането на инфраструктура, е в размер на не повече от 50-60 млн. долара. Като цена това е изгодният вариант. Говорейки за стратегия и възможности на Турция като член на НАТО обаче, нито едно от руските предложения в момента не е изгоден вариант", каза още той.

От своя страна Зоя Димитрова, журналист и международен анализатор, също се включи по темата, разкривайки, че турският външен министър днес е заявил, че Турция държи на F-35 и е готова да води преговори, но може да потърси и други възможности, ако се наложи, като не става дума само за руски самолети.

Зоя Димитрова взе отношение и по темата за последните събития в Сирия.

Какво печели и какво губи Турция в Сирия?

"В момента Турция е в условия на сложна ситуация. Досега тя успя с две военни операции - през 2016 и 2018 г., да установи контролирана територия в района на своята граница (около 2% от сирийската територия), за да не допусне акции на сирийските кюрдски военни формирования, които според Анкара подкрепят Кюрдската работническа партия".

Сега дойде време за И́длиб - последната част от територията на Сирия под контрола на бунтовниците/противниците на режима на Асад, обясни Димитрова. "Турция подкрепя някои от организациите, които са в региона, но те сами по себе са доста противоречиви. Тя би искала зоната да се демитализира. През септември 2018 г. бе постигнато такова споразумение в Москва между Русия и Турция. В последния месец сирийската армия прие офанзива в района - това е последен шанс за овладяване на тази територия преди намесване на други сили", добави още тя.

"Сирийската армия дори нападна турски военен конвой и два наблюдателни пункта, което Турция възприе като акт на враждебност. Това бе и сред поводите за посещението на турския президент Реджеп Таип Ердоган в Москва. Според информация от проведените разговори двамата са постигнали споразумение да се продължи примирието. Сътрудничеството между Турция и Русия по отношение на Сирия не е прекъсвало в последните няколко години".

Сирийските кюрдски формирования обаче имат подкрепа от страна на САЩ, вметна Зоя Димитрова, допълвайки, че това става след постигнато споразумение в началото на август между военни представители на Турция и САЩ тази демитализирана зона да бъде управлявана от команден координационен център, разположен в център. "САЩ ще следят какво ще се случва в тази район", отбеляза още анализаторът.

Отделно, непосредствено след посещението си в Москва Ердоган разговаря с американския президент Доналд Тръмп, но консултациите продължават, подчерта още Димитрова.

"Има заплаха и от нова вълна бежанци в района, според турски източници - 500 000 на брой. Това би усложнило ситуацията в Турция, където първоначално бежанците бяха приети отворено, но хората все повече се уморяват от това".

Оставането на Асад на власт в Сирия се подкрепя сериозно от Иран. Сега предстои среща между Путин, Ердоган и иранския президент на 16 септември в Анкара, където вероятно това ще бъде на фокус, смята журналистът.

Зоя Димитрова е на мнение, че общото между Турция и Сирия е, че и двете не желаят раздробяването на Сирия и инвазията на кюрдски формирования.