Амстердам - търговски империализъм и първият финансов крах

През 17-ти век първото публично дружество със собствена армия успява да създаде един от най-големите финансови балони - този с лалетата

15:22 | 28 февруари 2020
Обновен: 15:26 | 28 февруари 2020

Амстердам – столицата на Нидерландия, известна с каналите си, Рембранд, Ван Гог, Барокова архитектура,  туристическите квартали и либерални политики. Град, който в минали времена  се превръща в основен финансов център, ако не и най-основният. Градът, дом на първата фондова борса и на определена компания, която завинаги променя световната търговия и разпределение на територии.    
Компания, чиято капитализация в днешни пари достига 7.9 трилиона долара или 3 пъти колкото тази на Гугъл, Апъл, Майкрофт взети заедно. Компания, която създава най-старата фондова борса в света и поставя началото на търговията с ценни книжа. Компания, която от публично дружество се превръща в правителство със собствена армия, и от правителство - в империя. Компаниятата „Vereenigde Oostindische Compagnie” или както е по-позната Нидерландската Източноиндийска търговска компания, пише Димитър Баларев в своя разработка, излъчена в предаването "В развитие".

Това е история за капитализъм, индийско орехче и лалета. 

Търговията в Индийския океан между 15-ти и 16-ти век била относително спокойна, въпреки няколкото неуспешни опити за доминация от страна на Португалия. Но именно тогава на фона  на сцената на разпределение на териториите между империите се появява нова глобална сила - Нидерландия.
По това време европейската държава е с население от около 1,5 млн души или колкото това на София  в момента. Ранните нидерландци успяват да постигнат  внушителни за времето неща. Едно от които е изкопаването на допълнителна територията от океана.

Създаването на държавата Обединените провинции, която позната днес като Нидерландия започва с революция през 1579 година и  решението на Католическия херцог на Парма през 1585, с което се позволява протестантите да напуснат завзетия по това време Антверпен и да заселят Амстердам. Но нашата за капитализъм история започва през 1595 с основаването на първия инвестиционен синдикат, базиран в Амстердам - „Компания за далечни земи“. 

Основателят на синдиката публикува доклад, озаглавен Itinerario, който извежда на преден план „невъобразимите богатства и подправки на Югоизточна Азия“. Ключов пасаж от доклада посочва локацията на тези богатства островите източно от Малака или Индонезия. Но също тка посочва и реалната възможност за изместване на португалското влияние и участие в Индонезийския регион.  По думите на Jacob van Neck -  капитанът на първата успешна експедиция до Индонезия -  „целта не е да бъде открадната нечия собственост, а да се търгува порядъчно с всяка чужда нация“.

Тази цел обаче попада под натиска на ожесточена конкуренцията от страна на Британската империя.  До 1601-ва съществували достатъчно успешни търговски компании, което довело до свръхпредлагане на екзотичния по това време  черен пипер. Все пак тази подправка е главната причина, поради която Христофор Колумб предприема експедиция към нови свят десетилетията по рано.

Тогавашните търговци в Амстердам не били никак доволни  от ниските цени, за стока, която е обект на солидни разходи за експедиции. Затова през 1601-ва се основава Нидерландската източноиндийска търговска компания.  Година след това е създадена първата фондова борса в Амстердам, която спомага за публично предлагане на компанията. С това предлагане са въведени лесно прехвърляеми ацкии и облигации и в рамките на броени дни купувачите им започват да ги търгуват. Много скоро след това нидерландското общество се превръща в пряк участник в серии от комплексни транзакции, сред които форуърдни договори, фючърси и опции. До 1680-та техниките на търговия използвани на Амстердамската борса се развиват до такава степен, че дори някои от тях се използват и в момента. 

Това ново дружество, Нидерландската източноиндийска компания, се управлява  от 17-членен борд на директори, наречен Heeren XVII. Тези директори имали  правомощията да назначават хора, който си пожелаят и да имат собствена армия, с която да започват война или да договарят примирие. Причината за тези делегирани правомощия е проста – комуникацията между директорите в Амстердам и офицерите в Тихия океан отнемала години и затова специално разрешение за започване на война би било закъсняло.

Източноиндийската компания, заедно с дъщерната й западноиндийска компания се възползвали многократно от тези правомощия . В продължение на 60 години от 1603 до 1663, двете дружества атакували десетки португалски и испански селища в Чили, Бразилия, Западна и Източна Африка, Персийския залив, Индия, Шри Ланка, Индонезия, Китай и Филипините. 

Единствената цел на компанията била да прави пари и в това преуспява. През 1648-ма Обединените провинции  били в по-добра финансова форма, отколкото която и да е друга европейска нация. 
Едно от доказателствата за това са тогавашните лихвени проценти върху заемите. Дружествата в Нидерландия заемали пари срещу 4% годишна лихва, докато лихвата в Британската империя  възлиза на 10 на 100. Поради това нидерландските предприемачи инвестирали два пъти и половина повече в сравнение с британците. 

Една от причините за евтиния дълг е фактът, че фирмите били стабилни и възвращаемостта – висока. Но по-интересен е друг факт, а именно, че тогавашното обществото било пряк участник на фондовия борса в Амстердам.  Инвестицията в акции и облигации е ежедневна и нормална част от битието на нидерландското домакинство през 17-ти век.

Нещо повече – по това време се въвежда  частичната акция. Този фрагментиран дял на участие позволява на търговците да понесат по-големи количества риск, като закупуват частично участие в дадена експедиция. Много по-добре е да притежаваш 1/10 от десет кораба вместо 100 процента от един кораб, ранни наченки на диферсификация на портофолио

През 1609-та Нидерландия трайно се установява в Индонезия, след като получава пълен контрол върху островите  и производството на индийско орехче. 3 години по-късно една личност - Jan Pieterszoon Coen се превръща в основната нидерландска фигура в Индонезия. Макар и само счетоводител по образование, на практика той се оказва безскрупулен  главнокомандуващ, който достига първоначално заложена цел от пълен монопол търговията с подправки чрез война.  В писмо до директорите в Амстердам  той пише следното:

"Ваши превъзходителства, трябва да знаете, че търговията в Азия е задвижвана и поддържана от оръжията, които са Ваше притежание. Тези оръжия са зависими от приходите от тази търговия, защото не можем да поддържаме търговията без война, нито войната без търговия". 

Coen  успява да изгони и Британската империя от Индонезия. През 1658-ма Компанията си осигуряват контрол  и върху производството на канела след превземането Шри Ланка. Чрез търговски отношения и с Индия, в портофолиото на Компанията се появава и вълната.  

Няма да бъде грешно твърдението, че  тази търговия и основният й посредник са причинители на Златния век в Нидерландия.  

С течение на годините, вкусът на европейците се променя и прословутото индийско орехче е заменя от друго растение - захарна тръстика. Тази стока, обаче, се оказва под контрола на Британската империя. Вълната също се замества от памук и коприна, отново стоки, при които британците притежавали по добри позиции . По думите на историка Стивън Баун, поддръжката на монопола се оказала по скъпа от стойността на подправките. И така Нидерландската източноиндийска компания залязва през 1799 и  всички нейни активи са национализирани.

Как тази Нидерландската търговска компания акумулира толкова много средства, колкото една трета от съвременния външен дълг на САЩ? Отговорът не е в подправките, текстилните материали или земята,  а заради едно красиво цвете - лалето. 

Хората в Нидерландия за първи път виждат лале през 1554, тъй като произходът на цветето е от Турция. Растението моментално се превърнало в екзотична стока и репутацията му стремглаво нараснала. Лалета в градината е свидетелство за определен статут на нидерландското семейство в обществото. 

Рядкостта на цветето, общественият статут, както и дългия период  на цъфтеж (7 до 12 седмици), превърнал лалето в основния причинител на първия финансов балон. 
Действието се развива през 30-те години на 17-ти век, когато продължителността на живота било 40 години.  Цветето се превърща в тяхна надежда за бързи пари. На този фон, обаче, брокери на лалета изкарвали около 62 хиляди долара на месец, днешни пари. А основният доставчик на лалета - Нидерландската източноиндийска компания, която в пика на балона достига капитализация от днешни 7.9 трилиона долара. 

Манията по лалета достигна невиждани нива и само в рамките на един месец от януари 1657-ма, цената на едно лале била 10 пъти повече от годишната заплата на един занаятчия или колкото имение в Амстердам. 

Като всички балони този с лалета се пука през 1636. Причината - няколко от купувачите  на лалета в Северна Нидерландия отказват да присъстват на ежеседмичен аукцион.  Те осъзнали, че цветето е станало твърде скъпо и отказали да платят за него. Този протест довел до малък първи спад на цената на лалетата, който пък от своя страна накарал инвеститорите да съкратят позициите си, което пък довело до още по-голям спад на цената. И така цикълът продължил и в един момент пазарът тотално се сринал в рамките на седмици. Към края на балона  луковиците стрували 1/100 от първоначалната им цена. 
Докато историята за УолСтрийт разказва за икономическата цикличност, успехите и неуспехите на една финансова система; тази на Нидерландската източноиндийска компания и първата фондова борса  показва друго. А именно, че  човешкото поведение не се променя значително през вековете. Хората обичат да придават изкуствена стойност на определени блага и стоки.