Отрицателните лихвени проценти започнаха да притесняват и представители на ЕЦБ

Прегледът на стратегията, планиран от новия управител на ЕЦБ, ще се нуждае от внимателен контрол на инструментариума

Снимка: Peter Juelich/Bloomberg Снимка: Peter Juelich/Bloomberg

Пет седмици, след като Марио Драги се оттегли от управлението на Европейската централна банка, намирането на фенове на наследството му от отрицателни лихви става все по-трудно, пише Bloomberg.

Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ, които намалиха депозитната ставка до -0,5% малко преди края на мандата на Драги, все по-често описват това си действие като необходимо зло.

Банките започнаха да променят настроенията си, отказвайки си от прогнозите, че Кристин Лагард заедно с главния икономист Филип Лейн, който предложи последното понижение на лихвите като част от пакета стимули, отново ще облекчи паричната политика на първото си заседание по паричната политика на 12 декември.

Промяната на позицията по отношение на отрицателните лихви е изумително развитие за институция, чието доверие зависи от обещанието, че винаги може да направи повече за ускоряване на инфлацията, ако е необходимо, и чиито насоки все още предполагат, че лихвите могат да паднат още. Това означава, че прегледът на стратегията, планиран от новия управител на ЕЦБ, ще се нуждае от внимателен контрол на инструментариума.

Още по темата

„Не очакване да има по-нататъшно намаление на лихвите“, заяви Сара Хевин, главен икономист за Америка и Европа в Standard Chartered Bank. Според нея не е сигурно, че има консенсус, че отрицателните лихви са лоши, но поне при Лагард могат да бъдат изразени тези притеснения.

Лейн защити отрицателните проценти като допълнение към други мерки, които имат за цел да стимулират икономическата активност. В едно изказване миналия месец той каза, че политиката „не е супер хлабава“, като посочи липсата на скок в цените като сигнал за това.

Аляйн Шулинг, икономист в ABN Amro Bank, смята, че заради слабостта на икономиката ЕЦБ ще понижи отново лихвите вероятно през март.

И все пак напоследък се открояват редица критики към отрицателните лихви от страна на банкерите. Сред тях е и президентът на Deutsche Bank Карл фон Рор, който миналия месец ги определи като „най-голямото предизвикателство пред европейската финансова индустрия.“ Дори при собствения си преглед на финансовата стабилност ЕЦБ посочи, че има рисковете от „свръхразхлабените“ пари.

През тази седмица представителят на ЕЦБ Фабио Панета заяви, че централните банкери трябва да бъдат нащрек за непредвидени последици от паричната политика. Неговата колежка Изабел Шнабел пък каза, че институцията трябва внимателно да слуша избирателите си по отношение на отрицателните лихви.

Подобно недоволство от ниските лихвени проценти се изказва силно на глас в Германия и Холандия.

Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман и гуверньорът на Холандската централна банка Клаас Нот, които са сред скептиците на разхлабената политика, изглежда малко вероятно да подкрепят друго намаляване на лихвите, освен ако икономиката не се влоши значително.

Може би най-изумителното е, че управителят на Италианската централна банка Игнацио Виско, дългогодишен привърженик на паричните стимули, започна да критикува политиката на ниски лихви, заявявайки, че предпочита покупките на активи.

„Колкото по-дълго остават отрицателни и колкото по-ниски са, толкова по-голяма е вероятността от значителни отрицателни странични ефекти. Не насърчавам това“, каза италианецът пред германския вестник Handelsblatt.

Основното притеснение сега е, че паричната политика е близо до момента, когато негативните ефекти надвишават положителните. Това е именно и причината все повече представители на ЕЦБ да заявяват, че решението може да се крие в увеличаване на фискалните разходи.

Последни новини
Още от Новини от света