3,3 милиарда души са управлявани автократично

В много страни правителствата увеличават безгранично властта си

Турският президент Ердоган. Снимка:  Kostas Tsironis/Bloomberg Турският президент Ердоган. Снимка: Kostas Tsironis/Bloomberg

Манипулирани избори, насилие срещу населението, преследвани журналисти: демократичните форми на управление са все по-заплашени в световен мащаб. Това показва резултатът от Индекса за трансформация (BTI), който германската фондация Bertelsmann представя на всеки две години.

От 2004 г. насам повече от 250 експерти от цял свят са събрали данни за състоянието на демокрацията, човешките права, икономическата ситуация и работата на държавния апарат в 129 страни. Ето и по-важните резултати накратко.

1. Автокрацията се засилва

Повече от 3,3 милиарда души се управляват автократично, става ясно от настоящия индекс. Това е най-високата стойност, откакто фондацията започва да създава индекса преди 14 години. От 129 проучени развиващи се страни и страни в преход 58 са автокрации – с три повече от 2016 г., твърди BTI. 

  

Под автократи обикновено се разбират политици, които обикновено тълкуват (демократичния) си избор като безплатен пропуск до абсолютния контрол. Те опитат да прехвърлят властта на институциите на себе си: разделението на властите е отслабено, опозицията е затруднена, а апаратите на изпълнителната и съдебната власт са заети от приближени.

Според анализа основни губещи в тази област са страни като Бурунди и Таджикистан. Макар че те и преди бяха считани за автократични, структурите там са се втвърдили още повече през последните две години.

В Бурунди, централна Африка, правителството използва брутално насилие срещу опонентите си, а тези, които демонстрират там, често се страхуват за живота си. Това усещане се засили от поемането на президентския пост от Пиер Нкурун.

В Таджикистан правителството практически елиминира опозицията, отслаби върховенството на закона и ограничи политическото участие. Но също така и в Етиопия, Бахрейн, Еритрея и Венецуела положението се влошава, тъй като се наблюдават втвърдени авторитарни структури.

2. Демокрациите са под натиск

Наистина все още повече хора на Земята живеят в условията на демокрация - 4,2 милиарда души в 71 страни спрямо 3,3 млрд. в автокрации, но състоянието на много държави е тревожно според проучването.

Във всяка четвърта демокрация (18 от 71) имиджът на демократичните власти и институциите отслабва заради действията на местните политици. 9 от 71 демокрации са намалили свободата на изборите от 2015 г. насам, 12 са ограничили свободата на сдружаване и на събрания.

Негативните тенденции са особено силни в Източна Африка, Източна и Централна Европа, Централна Америка и Близкия Изток.

Авторите изброяват редица причини за това развитие. Първо, готовността на много правителства за разрешаване на социалните конфликти в сътрудничество с населението, намалява в 58 държави от 2006 г. Веднъж избирани, много управници ограничават правата на гражданите, за да разширяват своята власт.

От друга страна, положителното икономическо развитие играе важна роля в развитието на демократичните структури. В 72 развити и развиващи се държави обаче цари масова бедност и социално неравенство, като това затруднява пътя към укрепването на демокрацията.

 

3. Турция като губещ

На първо място сред губещите според проучването е Турция. Това не е изненадващо.

Експертите класифицират страната като намаляваща демокрация, която се разви особено зле през последните две години. Съществуват безброй примери, които доказват това: след неуспешния военен преврат президентът Реджеп Тайип Ердоган се противопостави активно на опозиционните фигури и медиите, направи нови промени на конституцията и съкрати хиляди служители.

Други губещи, според проучването, са страни като Уганда и Мозамбик, които все повече се насочват към автокрация. Полша е друга европейска страна в негативната класация, където правителството управлява страната с националистически уклон. Няколко съдебни реформи вече доведоха до спорове между Варшава и ЕС.

 

4. Положителни примери

Буркина Фасо и Шри Ланка са два положителни примера, когато става дума за демократично развитие: и двете страни бяха смятани за автократични, но проучването вижда промяна заради няколко събития:

В Буркина Фасо масовите протести принудиха през 2014 г. президента Блез Компаоре да подаде оставка след 27 години на власт. В Шри Ланка президентът Махинда Раджапакса беше изненадващо победен през 2015 г. след десет години на власт. И в двете страни от 2015 г. на власт са нови правителства, като предприемат стъпки за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона. Същевременно ситуацията остава крехка, конфликтите могат да се разпалят отново, както стана в Шри Ланка. Накратко - двете страни все още са далеч от стабилната демокрация.

Последни новини
Още от Начало