МВФ съветва България да намали дългосрочната безработица

Експертите отбелязват, че по-добре разработените социални разходи биха намалили бедността

17:59 | 14 февруари 2020
Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

Oсновните рискове пред нашата икономика са в средносрочен план. По текущата сметка се наблюдава голям излишък. Това са част от заключенията на мисията на Международния валутен фонд (МВФ), чийто експерти, начело с Джейу Лий, посетиха София в периода 4 до 14 февруари за провеждане на консултация по член IV за 2020 г.

Предизвикателствата пред икономическата политика на България понастоящем са свързани с ускоряване на приобщаващия растеж и устойчиво сближаване на доходите. Това изисква подкрепа на благоприятстващите растежа реформи и инвестиции в хората. По-силните институции и по-доброто предоставяне на публични услуги са ключът, който на свой ред ще стимулира по-широкообхватни инвестиции и увеличаване на производителността, се казва в доклада. 

Експертите отбелязват, че по-добре разработените разходи за социална защита у нас биха могли да намалят бедността и неравенството. "Неравенството в България, което е високо дори и понастоящем, се увеличава през последните години, тъй като разходите за социална защита (като дял от БВП) и ефективността на данъчното преразпределение намаляват", се посочва в доклада на мисията.

Въпреки че от МВФ казват, че икономиката на България отбеляза солиден растеж през 2019 г., а безработицата намаля до рекордно ниски нива, все пак има недостига на работна сила, а съветът за справяне е да се намали дългосрочната безработица, която като дял от общата безработица у нас, остава висока.

Очакваме по-нататъшния напредък в укрепването на съдебната система и на прилагането на рамката за управлението на държавните предприятия, отбелязват от МВФ.

Според експертите укрепването на образованието ще подпомогне изграждането на човешки капитал и подобряването на икономическите възможности за хората и обществото.

По-високите разходи биха могли допълнително да финансират преподаването на дигитални умения и модернизирането на образователната система, както и да подкрепят други текущи инициативи. Те включват подпомагане на хората, които не работят, не учат и не се обучават (NEETs) и преждевременно напускащите училище, насърчаване на равния достъп до качествено образование и повишаване на учителските заплати. По-голямото участие на бизнеса може да помогне за по-доброто синхронизиране на университетските програми с променящите се нужди на пазара на труда, както и увеличенията на учителските заплати би следвало да бъдат съпътствани от мерки за привличане и задържане на учителите с най-добри резултати.

Българската народна банка (БНБ), продължава да поддържа консервативен подход към финансовия надзор с акцент върху капиталовите буфери. Ефективният надзор е необходимо условие, за да се гарантира устойчивостта на финансовата система, заявяват от МВФ.

България може да си позволи малък бюджетен дефицит, с който да се увеличат разходите за образование, социални плащания, както и публичните разходи, които подкрепят инвестициите. Това обаче е важно да се случи при запазване на настоящото ниско ниво на дълг, е сред посоченото в доклада. 

В заключение мисията отбелязва, че присъединяването към Европейския банков съюз би следвало да доведе до допълнително укрепване на устойчивостта на финансовата система. То ще се случи след успешна рекапитализация на двете банки, идентифицирани в цялостния преглед на ЕЦБ, което все още предстои. След присъединяването към банковия съюз (като страна, която не е в Еврозоната), значимите институции ще попаднат под прякото наблюдение на ЕЦБ, тъй като България ще се присъедини както към Единния надзорен механизъм и така и към Единния механизъм за преструктуриране. В процеса на подготовка за влизане във Валутния механизъм II и банковия съюз, има напредък и по други реформи във финансовия сектор, които подкрепяме, включително укрепване на рамката за борба с прането на пари и надзора на небанковия финансов сектор.